Ридли Пиърсън - Кръвта на Албатроса

Вдигна поглед. Тъга прорязваше лицето му.

— Ами на любовния фронт, там какво става?

Пътят на Кепела през годините приличаше на лунна пътека, просната връз океанската шир — отражението на лунната светлина винаги беше по-красиво отколкото самата луна. Със сигурност той се беше научил как да се избави от пиянския си навик, обаче освен работата, какво друго му беше останало? Думата любов беше изключена от ежедневната му лексика.

— Нищо не става.

Този път Бранденбърг не изчака, а реши веднага да вземе думата.

— Имаме основания да мислим, че идват с намерението да се доберат до теб, Уолтър. Пасваш идеално на типа човек, от когото се нуждаят.

Кепела разбираше, че това не може да се сметне за комплимент. Не му харесваше този Бранденбърг.

— Защо ми казвате това?

— Имал си проблем преди няколко месец с твой колега.

— И какво като съм имал?

— Бил си отстранен за две седмици.

— Конфликтът беше на чисто политическа основа. Питайте когото искате. След това отново веднага се залових за работа. С цялото чувство за отговорност, което се изисква от мен.

— Зная. Ти си напълно прав, разбира се. Обаче нещата не изглеждат така за някого, който не е от ЦРУ. Бил си отстранен. А ти си човек с положение в средите, занимаващи се със секретни операции от национално значение, Уолтър. Сведения за някои от най-новите военни технологии постоянно кацат на бюрото ти. А пък до останалите имаш свободен достъп. Нямаш семейство, с което да споделяш — самотник си. На тях точно това ще им се хареса. Както и ти самият си призна, не ти върви с парите. Сам разбираш сега, Уолтър, идеален си за тях.

— Няма защо да се безпокоите. — Можеше да си представи как двадесет години по-младият помощник на заместник-директора от нямане какво да прави беше взел гениалното решение да се развърти и поразчисти и във ФБР — нямаше да го огрее. — Не е в стила ми. Ако исках да премина от другата страна, Бранденбърг, щях да го направя много отдавна. Имах такава възможност преди известно време, знаете го.

— Да. Близо осем години оттогава. Е, това е добра новина, Уолтър. Много, много добра. — Бранденбърг бутна папката в единия край на масичката, оставяйки свободно пространството пред себе си. — Е, и как си с пиенето тия дни, Уолтър?

— Нямате ли нещо и по този въпрос в папките си?

— Би трябвало да имам. Ти защо не искаш да ми кажеш нещо по въпроса? — Усмихна му се покровителствено. — Със свои думи. — Пъхна ръка в куфарчето си и измъкна водка „Попов“ от него. Изправи се, отиде до банята и се върна с две чаши, във всяка от тях беше сложил кубчета лед. — Стиска ли ти да пиеш с мен?

Доста недодялан начин да го изпитат, помисли си Кепела.

— Не, благодаря — изрече на глас.

Бранденбърг си наля от бутилката, жестовете му напомняха за лаборант, правещ опити с различни химически смеси. Не е от пиячите, реши Кепела. Бранденбърг напълни и чашата, предназначена за Кепела, и я побутна към него.

Кепела я удостои само с поглед.

— Не, благодаря.

— Не ти ли се иска, Рой?

Бранденбърг беше превключил от Уолтър на Рой . Това сега приятелската част от срещата ли беше? Или бяха приключили с работата, или едва сега се започваше. Бранденбърг беше добре информиран. Кепела се обади:

— Агентът е бил от ЦРУ. Ние защо трябва да се набъркваме?

— Такава е била и жената.

— Била ли? Нали казахте, че не се е свързала.

Това изречение като че смути с нещо Бранденбърг, отбеляза наум Кепела.

— Била или е , разбираш какво имам предвид. Или ФБР трябва да се набърка, или Разузнаването, щом сме на американска територия, ясно ти е, нали, Рой?

— Мислех, че Разузнаването има връзка само с отдел „Разследвания от особена важност“.

— Кой изобщо е споменал нещо за отдел „Разследвания от особена важност“?

— А защо тогава се наложи да пропътувам целия този път? Даже настояхте да си взема отпуск по болест, а не просто да кажа в службата къде отивам. Трябва ви шпионин . Искате от мен да проследя всеки мръсник, който се появи. Нали така? Имам добри новини за вас, Бранденбърг. Така или иначе точно това ми е работата.

Бранденбърг привърши чашата с питието си и веднага я напълни отново. Кепела усети устната си кухина да се изпълва със слюнка. Желанието никога не преминава.

— Това няма нищо общо с отдел „Разследвания от особена важност“. Само четирима знаят за тази операция, директора, аз, секретарката ми и ти.

— Каква операция? Кой от всичките директори?