Джон Тренхейл - Правилата на кръвта

— Андрю? Чуваш ли ме?

— Да.

— Някакви проблеми?

— Засега — никакви — отвърна уморено Андрю Нън.

— Думи на учен и джентълмен. Премиерът е страшно доволен всъщност.

— Чудесно. — Андрю се прокашля. — Има ли новини за това какво се случи? За израелския щурмови отряд в Йемен?

— А? Моля?

Най-неочаквано кристалночистата до този момент връзка се влоши много и докато Андрю Нън оставяше слушалката, кой знае защо си помисли, че секретарят на премиера няма да позвъни отново. Та така. Нямаше да има никакво съчувствие към Лейла Ханиф, жената, която отвлече самолет, защо искаше да си върне сина. Не това бе шоуто, което премиерът искаше да види.

Майор Трюин чакаше на входа на терминала, добре скроената му тропична униформа бе тъй безупречна, както и съчинената от кабинета история за отвличането; последва отдаване на чест и бързо товарене на багажа от войниците, няколко ръкостискания с хора, с които повече нямаше да се види никога. И, о, да! Ето го и Джак Лерой Франсис Консет, фирменият пилот, известен повече като Л.Ф, Консет, и с това, че много пъти е бил на ръба на катастрофата и все се отърваваше.

— За Джакарта ли? — попита Л.Ф.

В един абсурден миг на Андрю Нън, негласния герой на момента, му се искаше да отвърне Не, тя се предаде доброволно . Ала здравият разум надделя и вместо това рече:

— Не, не мисля, старче. Ти натам ли си се запътил?

— Аха. Мислех, че и ти — също. Пратиха ме да те взема. Договорът за петрола най-сетне е подписан.

Андрю кимна.

— Разбрах. Но мисля да взема самолет на Катай , ако това те устройва.

— Сериозно ли говориш?

— Никога не съм бил по-сериозен.

— Но какво ще им кажа, когато…

— Просто им кажи следното: животът е твърде кратък .

И след това лаконично изявление той си тръгна, отиде до гишето на Катай Пасифик , за да си вземе еднопосочен билет първа класа до Лондон; направи го, защото проклетият договор щеше и без друго да пристигне там през следващата седмица, защото не бе виждал Ан-Мари от сто години, а тя бе разумна и красива и някъде дълбоко в себе си, покрай статистическите сведения, данните за смъртността и амортизационните отчисления за един десетгодишен самолет DC-10 , той откри солидна бучка обич, която искаше да й даде.

Затова мина през изходния терминал и застана под ярките жълти прожектори, които придават на бахрейнското летище изчистения му архитектурен вид, за да види как самолетът Лиър на Л.Ф. излита без пътник; и макар да трябваше да чака дълго за полета си до Лондон, той не се върна във фоайето на Дилмун , а остана до прозореца, вгледан в пустинната луна: съвършен полумесец, носещ се по гръб, запита се дали и те можеха да го видят — майката, която вече не съществуваше, и синът, когото тя обичаше толкова много.

$source = Моята библиотека

$id = 37734

$book_id = 8091

$book_id = 8092

Мейдей — сигнал за бедствие, предаван на радиотелефония. — Б.пр.

Мемунех — така израелците наричат шефа на Мосад , външното разузнаване, което в общи линии отговаря на британското MI6 или на американското ЦРУ. Мемунех е и шеф на цялата разузнавателна йерархия, в която влизат и други организации. Той е отговорен пред министър-председателя и може да бъде освобождаван от Кнесета. — Б.авт.

Viola (фр.) — Ето, заповядайте. — Б.пр.

Два (фр.). — Б.пр.

Moi (фр.) — аз. — Б.пр.

Mais c’est affreux! (фр.). — Но това е ужасно! — Б.пр.

Скорост V-1 — в авиацията това е скоростта, при която пилотът трябва да вземе решение дали да продължи и да излети или да прекрати засилването. — Б.пр.

Алюзия със знаменития доктор Спок и неговата книга за отглеждането на децата. — Б.пр.

Роджър — на езика на радиообмена — разбрано . — Б.пр.

Вайкаунт — тип английски самолет. — Б.пр.

Филистимци — презрително за палестинците прозвище. — Б.пр.

Наш Уест — От Нашънъл Уестминстър банк, една от големите банки в Англия. — Б.пр.

Merde (фр.) — По дяволите. — Б.пр.

Derrier (фр.) — задник. — Б.пр.

Хародс — един от най-прочутите лондонски универсални магазини. — Б.пр.

Башир Джемайел — тогава президент на Ливан. — Б.пр.

Вия Венето — известна улица в Рим. — Б.пр.