Джон Тренхейл - Правилата на кръвта

Онова, което последва, изглеждаше нереално. Винаги когато Колин се връщаше към часовете след сендата в чест на Дейвид Кац, онова, което го поразяваше, бе болката, празнотата, ужасът. Това бе период на нереалност.

Дани Нейман бе прав: Халиб се провали напълно в Ню Йорк и успя само наполовина в Лондон. Ала все пак неговите действия послужиха на Тел Авив за извинение да предприеме нещо, което силно искаше да стори от години: да прочисти Ливан от ООП. Тъй че за израелците Халиб бе едновременно и смъртоносен терорист, и дар Божи.

Хората на Халиб Ханиф стреляха по посланик Аргов посред Лондон на втори юни осемдесет и втора. Израелското правителство обяви атентата за инспириран от ООП и го нарече последната капка, която е преляла чашата. На четвърти юни израелските военновъздушни сили бомбардираха Южен Ливан и Западен Бейрут; на пети юни въздушните нападения вече наброяваха не по-малко от петдесет; на единадесети юни Бейрут бе обкръжен изцяло. Около четиринадесет хиляди души, повечето от тях цивилни граждани, загинаха по време на боевете през първите две седмици. Специалистите бяха на мнение, че стрелбата срещу посланик Аргов бе един от най-ефикасните политически атентати в наше време, провокация, чиито последици надхвърляха далеч границите на конкретното събитие; а фактът, че жертвата бе оцеляла, бе преценен като случайност. Куршумите, изстреляни по улиците на мирен Лондон, провокираха една кървава война. Дори и атентаторите от Сараево през четиринадесета година не биха могли да претендират за толкова директна връзка между събитие и последици.

Шарет се представи на господарите си като човека, който едновременно бе спасил живота на посланика в Съединените щати и бе осигурил тъй желаното извинение да нахлуят в северната си съседка; когато нещата ставаха прекалено напечени, той просто изпълняваше един Рафул и продължи да го прави, докато противниците му не се предадоха. А колкото по-силен бе огънят от страна на Вашингтон, толкова повече отслабваха противниците му.

Колин Рейли нямаше и понятие за всичко това. Разпитваха го безброй хора, някои добронамерени, други — по-малко, някои се представяха, други си оставаха анонимни, провериха го и с детектора на лъжата. Той се опитваше с все сили да не въвлича Роби във всичко това, но имаше частичен успех. По време на тези най-различни интервюта , както ги наричаха евфемистично, той се сдобиваше с късчета информация, без дори да разбере как: Лейла и Халиб Ханиф се бяха измъкнали от Щатите, наложено бе информационно затъмнение върху случилото се в дома на Кац, пропагандната машина работеше безотказно да убеди света, че американско-израелските отношения са по-добри отвсякога. Ала имаше случаи при интервютата , когато завесата се повдигаше лекичко, и някой безименен, рязък американец, без да казва нищо директно, така вбесяваше присъстващите на разпита израелци, че те изскачаха от стаята с гръм и трясък; при един такъв случай американецът се усмихна на Колин и рече, че сега в стаята се дишало по-леко, нали така…?

След като преодоля първоначалния си скептицизъм, Колин разбра, че на историята му не само й вярват, но и се отнасят към нея с известна доза уважение. Каквото и да си говореше Шарет у дома, в Държавния департамент на Щатите очевидно смятаха, че Колин Рейли беше спасил живота на израелския посланик. Той бе открил шифъра, който не би означавал нищо за един външен човек, благодарение на него полицията пристигна навреме в дома на Кац. И за това би трябвало да получи поне известна благодарност от Тел Авив; и сигурно би я получил, ако притиснатият в ъгъла Шарет не се бе борил толкова ефикасно.

В това време на пълна иреалност, Полярната звезда, водеща Колин по курса му, бе Роби. Във всички отношения, освен в едно, той се отнасяше към сина си като към зрял човек; изключението засягаше Лейла. Независимо колко въпроси задаваше Роби, Колин не можеше да намери сили да говори за нея. Тук му помогнаха и властите. Никакви сензационни заглавия, никакви портрети на терористите по Шейсет минути 37, имаше само едно дълго и успокояващо мълчание, което му даде възможността да пробута изчезването на Лейла като действие на една объркана жена. Обичайно и не съвсем: като например да се родиш с хемофилия или неочаквано да наследиш много пари.

— Тя замина, синко — рече с горчивина той. — Искаше да замине и замина, затова дай повече да не говорим за нея.

След известно време Роби наистина спря да говори за Лейла. Стана мълчалив, оттегли се в своя самотен свят, в който не допускаше Колин. Затова бащата не знаеше за постоянните, мъчителни ровичкания из паметта му в търсене на онзи момент, в който бе разрушил брака на родителите си с някое избухване или необмислени думи.