Джон Тренхейл - Правилата на кръвта

— Тази жена е терористка, дошла е да убие посланика… незабавно я арестувайте !

Двамината, които го държаха, сепнати, отпуснаха хватката си — малко, но достатъчно Рафул да се изкопчи. Хвърли се към Лейла, сграбчи ръката й и я повлече надолу по стълбите. Ализа се възпротиви, но той й извика нещо на иврит; а Нейман без колебание хукна напред, разчиствайки пътя им към изхода.

Лейла се опита да зърне лицето на похитителя си, ала той гледаше надолу, към стълбите, не можа да види чертите му, а и бе тъй ужасена, че не можеше да възприеме нищо като хората.

Писъците вече бяха повсеместни. Преди скандалът бе ограничен само до вътрешната зала, ала сега бе обхванал целия двор. Терористка! Оръжия! Шибаните телефони са прекъснати! Ийсусе Христе, изкарайте тази кучка оттук !

Шарет довлече Лейла наполовина надолу по стълбите и чак тогава тя започна да се съпротивлява насериозно. Ритна го и той извика. Вдигна ръка, очевидно за да я удари, но Ализа му извика да не бъде толкова глупав. Лейла използва жизненоважния за нея миг на моментно разсейване, ухапа го по ръката и той я пусна. Тя изтича надолу, почти стигна до долната стълбищна площадка, когато входните врати се отвориха, последваха три бързи и силни гръма и коридорът се изпълни с дим.

Сред бъркотията и писъците Шарет можа да види само едно нещо: жертвата му се изплъзваше. Прескочи последните няколко стъпала, без да откъсва поглед от гърба на Лейла. На долната площадка се препъна в някого и падна, тогава видя, че Нейман лежеше, проснат наполовина на пода и на първото стъпало, държеше се с ръка за рамото. Рафул се изправи и продължи.

Халиб Ханиф, с двама мъже до себе си, бе на входната врата, Лейла се бе притиснала към гърдите му, с дясната си ръка той държеше къс картечен пистолет.

— Копеле! — изкрещя Шарет. — Копеле, двоен играч!

Халиб, хладнокръвен и елегантен, сякаш щеше да присъства на регатата Хенли , му се усмихваше.

Шарет успя да го чуе, въпреки врявата, рече скромно, сякаш отхвърляше нечий комплимент:

— Ами, да.

Видя също как Лейла се извърна и погледна брат си в очите, изведнъж се бе напрегнала; видя и как Халиб свали автомата си в хоризонтално положение, как се прицели, усети как удари първият куршум… в следващия миг Халиб вече пое по стълбите, най-отгоре на площадката стоеше израелският посланик в Съединените щати.

Отвън се чуха свирки, пушечна стрелба. Халиб се поколеба, обърна се, хората му сториха същото, лицата им се изпънаха от страх и в следващия момент те вече се оттегляха без ред, коридорът се изпразни, ако не броим дима, който се издигаше все по-нагоре, по стълбището, където зрителите се бяха струпали до перилата.

Болката в крака на Шарет се превърна в агония. Припадна.

Дойде на себе си в малката стаичка до главната кухня, където бе седял и преди, слушаше Нейман и Ализа да му поднасят единственото блюдо, което можеше да поеме.

— Моше? — попита шепнешком.

— В безопасност — отвърна Ализа. — Полицията пристигна миг преди да изгубиш съзнание. Чист късмет — телефонните линии са били прекъснати при външната разпределителна кутия. Ти си свършен, Рафул. Мъртъв си.

— Какво…, какво стана?

— По-късно ще ти кажем. Сега вече са намесени властите. Ще дойдат да те отведат в болница. Лежи си тихичко. Ако някой ти задава въпроси, кажи му да върви на майната си.

Той кимна уморено. Някой бе бинтовал крака му, обаче болката бе много силна. Само че какво значение имаше тя? Какво значение имаше сега каквото и да е?

— Измъкна ли се тя?

— Всички се измъкнаха. Благодари само на Бога, че Моше не бе засегнат, това е. Трябва да се намери прикритие. Ти постави под угроза много специални отношения, Рафул. Щатите са направо бесни. Вече знаят, че си използвал фалшиви полицейски документи днес, на летището — дай ми ги, бързо!

Той хрисимо й подаде полицейската карта, ала Ализа не се умилостиви.

— Ти собственоръчно издърпа запалката на гранатата, наречена израелско-американски отношения — продължи тя. — Никой не трябва да го разбере. Никой. Тъмнината трябва да е пълна; разбираш ли го вече?

Шарет кимна. Ализа го погледна.

— Рафул — рече тя, тонът й бе вече омекнал. — Никога в плана не е влизало да застреляш Мащеха най-хладнокръвно, пред свидетели. — Тя поклати глава, след което изкрещя с все сила: — Какво ти стана?

Рафул също я погледна и видя нещо по-лошо от гняв в очите й: съзря разочарование. Предателство.

Ализа излезе от стаята. Малко след това един детектив влезе в стаята, повел със себе си мъж, който Шарет познаваше само по снимки, но не го бе виждал никога: Колин Рейли.