Джон Тренхейл - Правилата на кръвта

— Можете ли да идентифицирате този мъж? — попита детективът Колин, а той поклати глава.

— Не е ли той от хората, които се опитаха да отвлекат сина ви?

— Определено не.

— Мамината му… — Детективът поклати глава. — Никога не съм виждал подобно нещо.

— И така, Рейли… — Шарет направи голямо усилие. — Не успяха да отвлекат момчето ти, а? Радвам се. Но взеха жена ти. Още преди години взеха жена ти.

Колин се вторачи в него.

— Какво искате да кажете?

— Лейла Ханиф. Терористката. Уби дъщеря ми, Сара. В първата ви брачна нощ. Не знаеше ли?

Колин и детективът се взряха в него. Мълчанието им бе нарушено от вик, идващ отвън.

— Лейтенант!

— Чакайте. Вижте сега, приятели…

— Лей-те-е-е-е-нант!

— Добре, де! — Полицаят изгледа свирепо Шарет. — Не мърдай, докато не се върна.

— Нима приличам на човек, който може да мръдне!

Шарет се ухили на Колин, изпълни Рафул , видя как лицето на англичанина се разтегли в неохотна усмивка, видя как след това се смръзна.

— Какво казахте за жена ми? Кой сте вие?

— Аз ли? Кой съм аз ли? Чувал ли си за организация на име Мосад?

— Израелското разузнаване.

— Точно така. — Още един Рафул . — Само че тази вечер не дотам интелигентно 36.

— Наистина ли жена ми е терористка?

— Блестяща при това. Наистина великолепна. — Шарет направи гримаса. — Знаеш ли какво? Днес отделих двайсет души да я следят. Двайсет. И тя им се изплъзна, просто ей така. Ако не бяхме разгадали шифрите й за нула време, щяхме да я изтървем — нея и посланика също.

— Шифри ли? Знаехте ли за тях?

— Научихме едва тази сутрин. Чакай малко, ти да не би да си знаел за тях?

— Научих едва този следобед — призна Колин. — Байрон.

Шарет го погледна с присвити очи.

— Струва ми се, че всичко това не те изненадва.

Колин замълча.

— Тя взриви дъщеря ми. В Лондон, в първата ви брачна нощ.

— Можете ли да го докажете?

— Не и по приемлив за съдилищата начин. Но съм сигурен , нека ти кажа само това. А и застреля един свестен мъж в Бейрут. И ти беше там.

В първия момент Колин бе твърде изненадан, за да осъзнае връзката. Сетне рече:

— През лятото на седемдесет и четвърта ли? — Разсмя се. — Не тя застреля онзи негодник. Аз го убих.

Шарет очакваше Колин да не приеме образа на Лейла, който той му очерта, ала не бе подготвен за такъв драматичен опит да го обори, като поеме сам вината.

Но нещо в изражението на този мъж му подсказваше, че е искрен.

— Ти ли го направи?

— Лейла се паникьоса. В колата имаше пистолет. Единственото, което разбрах тогава, бе, че някой иска да убие сина ми. И затова го застрелях. — Колин замълча. — Можете да разберете това, нали? Вие поне можете.

Шарет продължи да го преценява, все още не бе сигурен дали да му повярва.

— Тъй че ако това е стойността на вашето тъй наречено разузнаване — продължи Колин, — ще ми простите за съмненията, че жена ми изобщо е убивала някого, особено пък в първата ни брачна нощ, когато бях в леглото с нея.

— Но тази вечер жена ти…

— Беше отвлечена от онзи негодник брат й под дулото на оръжие.

Шарет се засмя, но невесело.

— Аз видях! — сопна се Колин. — Видях всичко.

— Не знаеш онова, което аз знам, приятелю. А едно от тези неща, които знам, е следното. Някой ден ще приемеш моята версия. И в този ден няма да има кой друг да ти помогне да защитиш сина си, освен мен, Рафул Шарет, така се казвам, запомни името ми. Позвъни в най-близкото израелско посолство, поискай да те свържат с военния аташе и му кажи, че искаш да говориш с мен. Това ще е достатъчно. Той ще знае как да ме намери.

След тези думи той замълча. Колин усети нечие присъствие зад гърба си и се обърна. Млад мъж с превързано рамо бе застанал на прага. Дишаше тежко, сякаш бе тичал.

— Стреляли са по Аргов — рече лаконично той, пренебрегвайки присъствието на Колин.

Шарет се намръщи.

— Кой е той?

— Шломо Аргов е нашият посланик в Англия. Стреляли са по него преди час пред хотел Дорчестър в Лондон. — Нейман избърса челото си. Усмихна се. — Двойна операция — в Америка и в Англия. Двама посланици. Но успяха само при единия, и той е само ранен, не е мъртъв. Рафул, може би в крайна сметка ще ти запазят пенсията.

Рафул се вторачи в него. Стисна зъби, изскърца почти безшумно. Нейман се смееше вече открито, по лицето му се бе изписало откровено облекчение. Ала яростта се разпалваше още по-силно в душата на Шарет, гореща тъмна вълна, която бе нахлула в кръвта му и заплашваше да го отрови; най-сетне санитарите дойдоха с носилка да го отнесат, безмълвен, но стиснал здраво зъби; на Колин му се стори прекалено трогателен под одеялото: оплешивяващ, безсилен мъж, близо до старостта, който се бе опитал да се намеси в живота на други хора, за да замести празнотата в своя живот. С други думи — шпионин .