Нелсън Демил - Скъпи Джон!

Вторачих се в ангелското лице на Етел. Наистина е била красива. И самотна. А и Джордж го е нямало. Август пък бил богат и могъщ. Според семейните предания обаче не бил интригант и властен скапаняк като сина си, моя бивш тъст Уилям. Предполагам, че просто си е бил еблив (това си върви по наследство в рода Станхоуп), и ако видите снимка на жена му, бабата на Сюзън, ще разберете защо е кръшнал. Явно Сюзън е наследила хубостта на майка си Шарлот, която още е привлекателна, макар и изкукала.

Та по въпроса за мозъка и красотата — моите деца притежават и двете и не проявяват признаци за склонността на Станхоупови да изперкват. Ще ми се да мога да кажа, че са наследили моята рода, ама и моите родители не са добър пример за психическо здраве. Мисля, че съм осиновен. Надявам се, моля се да съм.

Всъщност баща ми Джоузеф се спомина, докато бях на околосветско плаване, и пропуснах погребението. Мама не ми го прости. Но това не е нищо ново.

Та по въпроса за децата, бащинството и генетиката: Етел и Джордж имат едно дете, дъщеря, Елизабет. Симпатична жена и живее наблизо. Взела е красотата на майка си, ала достатъчно прилича на Джордж и съм спокоен, че не е наследница на Станхоупови.

Мисля дългосрочно по въпроса с оглед на това децата ми да наследят част от семейното богатство. Те заслужават тия пари, задето цял живот са търпели баба и дядо. Аз също, но съдът сигурно ще реши, че нямам основание за претенции към наследството на Станхоуп като обезщетение за дългите години, през които съм търпял глупостите на Уилям.

Във всеки случай тук има история — моят род живее на Лонг Айлънд от триста години. И тая история е преплетена като бръшляна, който покрива стените на вратарската къщичка и къщата за гости — интересна е да я гледаш отдалече, обаче скрива формата и същността на постройката и постепенно разяжда тухлите и хоросана.

Докато е седял не много далеч оттук, Ф. Скот Фицджералд правилно го е написал в края на „Великият Гетсби“: „Затова и продължаваме да плаваме напред срещу течението, а то все тласка корабите ни назад към миналото“. Амин.

Пак посегнах за коняка, забелязах куп стари поздравителни картички, прихванати с ластик, и измъкнах наслуки една. Оказа се обикновена картичка за годишнина от сватба и под отпечатаните думи за обич, радост и вярност Сюзън беше написала:

Джон, не знаеш колко пъти се будя сутрин и просто те гледам как лежиш до мен. И ще продължавам да го правя до края на живота си.

Взех целия куп и го хвърлих в камината.

Станах, отидох в кухнята, налях си още кафе, излязох през задната врата и застанах на верандата. Виждах светлините на къщата за гости, където някога живеехме с жена ми и децата. Стоях дълго, после се върнах и седнах на масата в трапезарията. Не мислех, че ще е лесно, обаче определено не предполагах и че ще е толкова трудно.

Известно време зяпах огъня, пиех кафе с коняк и мислите ми блуждаеха между миналото и настоящето.

Е, казах си, сега съм във вратарската къщичка на имението Станхоуп, отчасти защото Етел Алърд е имала връзка с Август Станхоуп през Втората световна и отчасти защото жена ми бе имала връзка с мафиотски бос. Както би се изразил самият господин Белароса, ако беше жив: „Бе то казва ли ти някой“.

А сега според Едуард — информация, потвърдена от дъщеря ми Каролин — Сюзън, наричана също „мама“, се явила на вратата на юпито и му направила неочаквана и сигурно страхотна оферта, убеждавайки го, сигурен съм в това, че с жена му ще са по-щастливи другаде и че тя, Сюзън Станхоуп Сатър, непременно трябва да се върне към корените на предците си.

Като я познавам Сюзън, юпито и жена му няма начин да не са се почувствали потиснати, задето са наели лош интериорен дизайнер. А може би са знаели, че госпожа Сатър е убила мафиотски бос, и са решили, че не бива да отхвърлят офертата. Във всеки случай работата беше опечена и сега моята бивша съпруга пак живееше в бившия ни дом, в границите на бившето имение Станхоуп и на пет минути пеш от моята временна квартира. Все едно някой да върне часовника с десет години, в оня кратък момент, в който със Сюзън все още живеехме съвсем близо един до друг и навярно трябваше само едно телефонно обаждане, почукване на вратата или писъмце, за да сме отново заедно. Тоя момент обаче бе отлетял и двамата бяхме написали нови глави в живота си.

Сюзън например се бе омъжила повторно. Според Едуард късметлията бил „дъртак“, но пък с възрастта идва търпение, каквото е нужно, за да си женен за Сюзън Сатър.