Нелсън Демил - Скъпи Джон!

Всъщност аз, естествено, знаех, че извършвам професионално и обществено самоубийство, като приемам да работя за мафиотски бос. Това обаче си беше предизвикателство, пък и бях отегчен, а Сюзън, която одобряваше и насърчаваше отношенията ми с Франк Белароса, каза, че съм имал нужда от предизвикателство. Предполагам, че и тя е била отегчена, а и както установих, е имала собствени цели относно нашия съсед.

И като стана дума за Сюзън, от сина ми Едуард бях научил, че — цитирам — „мама си ни откупи къщата ни“.

Като оставим настрана тъпото построяване на фразата — а съм го пращал това момче в най-добрите училища — Едуард искаше да каже, че тя си е върнала голямата къща за гости в имението Станхоуп. Тая така наречена къща за гости — в нея има шест спални — почти двайсет години беше нашият семеен дом и се намира на няма и половин километър по главния път в имението. С други думи, сега със Сюзън бяхме съседи.

Баща й Уилям, непоносим скапаняк, отдели къщата за гости заедно с десет акра земя от общо двестате акра на имението и връчи нотариалния акт на Сюзън като сватбен подарък. Тъй като аз бях младоженецът, винаги съм се чудил защо името ми го няма в документа. Обаче човек трябва да разбира старите пари, за да си отговори на тоя въпрос. Трябва да разбира и скапаняци като Уилям. Да не споменавам за откачената Шарлот, майката на Сюзън. Тия двамата, за съжаление, още си бяха живи и здрави и живееха и играеха голф в Хилтън Хед, Южна Каролина, където живееше Сюзън след оръжейната злополука, която преди десет години отне живота на любовника й.

Преди да замине за Южна Каролина, тя продаде къщата за гости на едно юпи, което се местеше на работа в града — с жена си идваха отнякъде западно от Хъдсън. Мъжът разбира, че бракът му се разпада, когато съпругата му продава къщата и се мести в друг щат. Всъщност обаче аз сложих край на брака ни. Сюзън искаше да останем заедно: изтъкваше очевидния аргумент, че любовникът й е мъртъв и затова няма да се тревожим, че ще се натъкнем на него на някой купон. Даже твърдеше, че тъкмо затова го убила — за да сме заедно.

Не че наистина беше така, ама звучеше приятно. Като се замисля, сигурно можехме да останем заедно, но бях прекалено ядосан, че ми е сложила рога, и мъжкото ми его понесе тежък удар. Искам да кажа, не само приятелите, роднините и децата ни знаеха, че Сюзън се е чукала с мафиотски бос. Цялата страна го научи от жълтата преса, по дяволите: „Мъртъв мафиот тъпкал богата наследница, жена на адвокат“. Или нещо от тоя род.

Можеше и да не се разделим, ако бях убил любовника й аз, както ми предлагаше Сюзън. Само че нямаше да се изплъзна толкова лесно. Даже някак си да се измъкнех от отговорност — престъпление от страст, — пак трябваше да обясня нещо на приятелите и роднините на дон Белароса.

Та тъй, тя продаде къщата и ме остави без дом, освен, естествено, манхатънския Йейл Клъб, където винаги съм добре дошъл. Обаче в рядък пристъп на внимание Сюзън ми подхвърли, че наскоро овдовялата Етел Алърд няма да се откаже от компания във вратарската къщичка. Идеята всъщност не беше лоша и тъй като Етел нямаше да се откаже и от наем, пък и от момче за всичко, което да замени неотдавна починалия й съпруг, аз се нанесох в свободната спалня и складирах багажа си в мазето, където си и остана през последните десет години.

До другата пролет продадох на съдружниците си своя дял от кантората и с парите си купих четиринайсетметровата яхта, която кръстих „Поманок II“. По това време прекратих членството си в коринтския яхтклуб „Сиуанака“ по взаимно съгласие и напуснах общественото пристанище, където бях купил яхтата, за да се отправя на тригодишната си морска одисея.

Одисей се е опитвал да се завърне у дома — аз пък се опитвах да избягам от дома си. Одисей е искал да види жена си — може би и аз исках същото, само че не се получи. Бях казал на Сюзън, че ще мина през Хилтън Хед, и почти го направих, но когато зърнах сушата, обърнах към открито море. Чист разрив. Без съжаление.

Хвърлих голите снимки на Сюзън на масата вместо в камината. Може да си ги искаше.

Налях още коняк в утайката на кафето и отпих.

Вдигнах поглед към поставената в разкошна голяма рамка ръчно оцветена фотография на Етел и Джордж Алърд, която висеше над камината.

Беше сватбен портрет, направен по време на Втората световна война — Джордж с бяла флотска униформа, Етел — с бяла сватбена рокля, типична за епохата. Навремето Етел е била голяма хубавица. Разбирах защо дядото на Сюзън, Август, тогавашният господар на Станхоуп Хол, е прекрачил класовата граница, за да се позабавлява с една от слугините си. Непростима постъпка, естествено, от всякаква гледна точка, особено защото Джордж, също негов прислужник, е бил на война, за да защитава Америка от Жълтата опасност в Тихия океан. Ала както бях установил като младеж във Виетнам и както установявах в тая нова битка, войната разкъсва социалната тъкан на нацията и в резултат има много повече тъпкане и клатене.