Джеймс Патерсън - Теменужките са сини

— Инспектор Хюз? — попитах аз.

— Джамила. — Тя ми протегна ръка и се усмихна, когато я поех. Усмивката й също бе приятна. — Радвам се да се запознаем, детектив Крос. Обикновено не възприемам никакви идеи, произхождащи от ФБР, но репутацията ви се движи преди вас. Пък и убийството във Вашингтон прилича твърде много на тези две. Така че — добре дошли в Сан Франциско.

— Радвам се, че съм тук — отвърнах на усмивката й и разтърсих ръката й. Тя стисна моята силно, но не прекалено. — Тъкмо си мислех за убийството във Вашингтон. Бележките ви от местопрестъплението съживиха спомените ми. Така и не стигнахме донякъде с убийството на Патриша Камерън. Можете да добавите това към така наречената ми репутация, тази, която ме изпреварва.

Джамила Хюз отново се усмихна. Искрено. В усмивката й нямаше нищо престорено. Тя не приличаше на детектив от полицията и това навярно бе хубаво. Изглеждаше твърде нормална за ченге.

— Е, по-добре да побързаме. Свързах се с един специалист по ветеринарна стоматология и имам среща с него в моргата. Той е близък приятел със съдебния лекар. Какво ще кажете обиколката на забележителностите на Сан Франциско да започне оттам?

Поклатих глава и се усмихнах.

— Всъщност точно това се надявах да видя. Мисля, че съм чел за градската морга в един от туристическите справочници. Когато сте в Сан Франциско, не пропускайте да навестите моргата.

— Няма я в пътеводителите — каза Джамила, — а би трябвало. Много по-интересна е от пътуването в старинен трамвай.

След по-малко от петдесет минути двамата с Джамила Хюз бяхме в моргата, намираща се в прочутата Съдебна палата на Сан Франциско. Там ни чакаха главният съдебен лекар Уолтър Лий и ветеринарният стоматолог доктор Панг.

Доктор Алън Панг бавно и подробно огледа двата трупа, преди да ни каже и дума. Вече бе разгледал снимките на ухапванията, направени още на местопрестъплението. Той бе дребен мъж, напълно плешив, с очила с много дебели черни рамки. В един момент, докато той оглеждаше труповете, забелязах, че инспектор Хюз си намигва със съдебния лекар. Според мен и двамата мислеха, че доктор Панг е странна птица. Аз също бях на това мнение, но той подхождаше съвсем задълбочено и очевидно сериозно към задачата си.

— Добре, добре. Готов съм да говоря за естеството на ухапванията — заяви той, когато най-после се обърна към нас. — Разбрах, че сте направили копия на следите от ухапванията, нали, Уолтър?

— Да, снехме следите с пудра за вземане на отпечатъци от пръсти. Копията трябва да са готови до ден-два. Разбира се, направихме и намазки, за да открием евентуални остатъци от слюнка.

— Добре. Според мен това е правилният подход. Готов съм да изкажа мнението си, по-точно предположението си.

— Отлично, Алън — каза Лий съвсем сериозно. Той беше с бяла престилка, на джоба на която бе избродирано „Дракон“. Беше висок мъж, към метър и осемдесет и пет, и тежеше поне сто и десет килограма. Излъчваше абсолютна самоувереност. — И друг път съм разчитал на познанията на доктор Панг — обясни ми той. — Той е експерт по ветеринарна стоматология във Ветеринарния център в „Бъркли“. Алън е един от най-добрите специалисти в тази област в света и ние имаме късмет, че можем да използваме помощта му в този случай.

— Благодаря ви, че намерихте време, доктор Панг — каза инспектор Хюз. — Оценяваме високо помощта ви.

— Наистина оценяваме това, което правите — включих се в хора от хвалебствия и благодарности и аз.

— Няма нищо, за мен е удоволствие — каза той. — Не съм съвсем сигурен с какво да започна, освен с това, че тези две убийства са изключително любопитни и за самия мен. Мъжът е жестоко изпохапан и аз съм относително сигурен какъв е бил нападателят му — всъщност бил е тигър. Ухапванията по жената са направени от двама души. Изглежда, тигърът и тези двама души са били заедно. В група. Което е необичайно. И странно, меко казано.

— Тигър? — Джамила изрази на глас недоверието, което всички изпитвахме. — Сигурен ли сте? Това не ми изглежда възможно, доктор Панг.

— Алън, обясни по-подробно, моля те — намеси се Уолтър Лий.

— Ами, както знаете, хората са хетеродонти, т.е. те имат зъби с различни размери и форми, които изпълняват няколко различни функции. Най-характерни са кучешките ни зъби, които се намират между последния резец и първия кътник от всяка страна на челюстта. Кучешките зъби се използват за разкъсването на храната.

Уолтър Лий кимна и доктор Панг продължи. На този етап той говореше единствено на съдебния лекар. Аз улових погледа на Джамила и тя ми намигна. Хареса ми, че има чувство за хумор.