Джеймс Патерсън - Теменужките са сини

Отново се съсредоточих в работата си. Буквално потънах за няколко часа. Започнах да отбелязвам някакъв малък напредък.

Към четири часа гледах през прозореца движението в пиковия час в Сан Франциско — доста умерено, в интерес на истината, — докато говорех с Кайл Крейг. Той бе в Куонтико, но определено бе сериозно ангажиран със случая.

Кайл заемаше пост, който му позволяваше да избира случаите, по които да работи лично, и ми съобщи, че това разследване ще бъде от тях. Отново щяхме да работим заедно. Очаквах го с нетърпение.

Долових някакво движение с ъгълчето на окото си и видях, че Джамила се приближава към бюрото ми. Докато вървеше, обличаше коженото си яке и тъкмо пъхаше ръката си в ръкава. Отиваше ли някъде?

— Чакай малко, Кайл — казах в слушалката.

— Трябва да вървим — каза тя. — В Сан Луис Обиспо. Ще ексхумират един труп. Мисля, че има връзка.

Казах на Кайл, че се налага да тръгна веднага. Двамата с Джамила взехме асансьора до подземния паркинг. Колкото повече наблюдавах работата й, толкова повече се впечатлявах, не само от острия й ум, но и от ентусиазма й. Много детективи губят ентусиазма си след две-три години в полицията. При нея очевидно не бе така. Ще чукаш ли Джамила? Ако да, побързай.

— Винаги ли си така напомпана с енергия? — попитах я, след като се качихме в синия й сааб и потеглихме.

— Да. Общо взето — отвърна тя. — Работата ми харесва. Трудна е, но е интересна, честна дума, поне през повечето време. Естествено, бих предпочела да нямаше насилие.

— Особено този случай. Направо ме побиват тръпки.

Тя ме погледна.

— Като говорим за животозастрашаващи ситуации, най-добре си сложи предпазния колан. Чака ни доста път, а аз съм свикнала да карам странни коли, нещо като хоби ми е. Не се заблуждавай от сааба.

Тя не се шегуваше. Според табелите край пътя до Сан Луис Обиспо имаше 400 километра. Силен дъжд трополя по покрива на сааба почти през цялото време. Все пак успяхме да стигнем до осем и половина.

— Цели и невредими. — Джамила кимна и ми намигна, докато излизахме от магистралата на отбивката за Сан Луис Обиспо.

Приличаше на идилично градче, но ние бяхме там за ексхумацията на трупа на едно младо момиче. То бе намерено обесено и кръвта му бе източена от тялото.

Сан Луис Обиспо бе колежански град, много красив, поне на пръв поглед. Открихме улица Игера стрийт и поехме по нея покрай малки местни магазинчета, редуващи се с книжарници, кафенета и закусвални от големите вериги. Джамила ми обясни, че в Сан Луис Обиспо човек може да се ориентира колко е часът по ароматите и миризмите, които се носят във въздуха: например пушек от барбекю следобед на Марш стрийт или аромат на пшеница и ечемик нощем пред пивоварната.

Детектив Нанси Гудс ни чакаше в полицейския участък на града. Тя бе дребна, привлекателна жена с приятен калифорнийски тен, която бе подробно запозната с всички детайли на убийствата, които разследваше. Освен че ни се бе обадила за тази ексхумация, тя отговаряше за разследването на убийствата на двама студенти от Калифорнийския политехнически институт, които не изглеждаха свързани с нашия случай, но знае ли човек със сигурност? Като повечето детективи, разследващи убийства, и тя бе много заета напоследък.

— Имаме нужните разрешения, за да извършим ексхумацията на тялото — каза ни Гудс, докато вървяхме към гробището. Поне дъждът бе спрял за момент. Въздухът бе топъл благодарение на южните ветрове.

— Какво можеш да ни кажеш за това убийство, Нанси? Ти лично си работила по този случай, нали? — попита я Джамила.

Тя кимна.

— Точно така. Но освен мен с този случай се занимаваха и почти всички останали детективи в града. Това бе много тъжен и важен случай. Мери Алис Ричардсън учеше в католическата гимназия в града. Баща й е уважаван лекар. Тя бе приятно момиче, макар че бе малко дива. Какво мога да ви кажа? Тя бе още дете. Беше само на петнайсет.

— Какво значи това, че е била дива? — попитах инспектор Гудс.

Тя въздъхна и челюстта й леко се напрегна. Усещах, че този случай бе оставил рана в душата й.

— Често отсъстваше от училище, понякога по два-три дни в седмицата. Беше интелигентна, но оценките й бяха ужасни. Движеше се с други младежи, които обичат да експериментират — с екстази, черна магия, много алкохол, купони по цяла нощ. Може би дори малко кокаин. Мери Алис бе арестувана само веднъж, но на родителите й главите им побеляха от нея.

— Ти беше ли на местопрестъплението, Нанси? — попита Джамила. Забелязах, че тя неизменно се обръщаше с уважение към колежката си. Сякаш подчертаваше, че не оспорва авторитета й.