Джеймс Патерсън - Четири слепи мишки

Изчаках десетина минути да влезе, да светне лампите и да се настани. Знаех, че е разведен и че живее сам. Всъщност вече доста неща бях научил за него.

Качих се по стъпалата на предната площадка, точно както този следобед се бях изкачил по стълбите към офиса му. Със същата отмерена крачка. Неуморим, целенасочен и адски упорит. По един или друг начин, днес аз щях да говоря с Хътчинсън. Имах работа за довършване. В края на краищата, това беше моят последен случай.

Почуках няколко пъти с чукалото — някаква потъмняла крилата богиня, която ми се стори по-скоро внушителна, отколкото гостоприемна.

Хътчинсън най-сетне дойде да отвори, облечен в карирана синя риза и изгладени каки панталони. Приличаше на ръководител на фирма, хванат у дома от досаден търговски пътник, осмелил се да наруши спокойствието му по това време.

— Ще ви арестувам за влизане в частна собственост — каза той, като ме видя.

Както казах и на войника на рецепцията, генералът знаеше много добре кой съм.

— Тъй и тъй ще ме арестувате…

Влязох през вратата, без да се бавя. Хътчинсън беше широкоплещест мъж, но беше вече минал шейсетте. Не се опита да ме спре, дори не ме докосна.

— Не сте ли предизвикали вече достатъчно проблеми? — попита той. — Според мен сте.

— Не съвсем. Тъкмо сега започвам.

Влязох в обширния хол и седнах. Стаята беше осеяна е дълбоки и удобни дивани, месингови лампиони, завеси в топли цветове. Такъв е бил вкусът на бившата му жена, помислих си аз.

— Няма да отнеме много време, генерале. Нека ви кажа какво знам за Ан Лао.

Хътчинсън се опита да ме прекъсне.

— А аз ще ви кажа какво не знаете, господинчо. Не знаете как работят военните и, както изглежда, не знаете кой знае колко и за живота във висшите кръгове. Вие в момента сте извън гьола си. Идете си. Веднага. Разкажете си шибаните истории на Уошингтън Поуст .

— Старки, Грифин и Браунли Харис са били военни ликвидатори, назначени от вас във Виетнам — започнах аз.

Генералът се намръщи и поклати глава, но, изглежда, в крайна сметка реши да се примири и да ме изслуша, затова седна.

— Нямам представа за какво, по дяволите, става дума. Никога не съм чувал за тях.

— Вие сте изпращали отряди от по десет души в долината Ан Лао, специално, за да тормозите виетнамското население. Това е било партизанска война и вашите отряди са били инструктирани да действат като партизани. Извършвали са убийства, осакатявания. Клали са цивилни граждани. Имали са и визитка — боядисвали са жертвите си в червено, бяло или синьо. И всичко това е излязло извън контрол, нали, генерале?

Хътчинсън изведнъж се усмихна.

— Откъде ги изкопахте тия смехотворни лайна? Вие имате болно въображение. А сега се омитайте оттук.

Без да помръдвам, продължих:

— Вие сте унищожили досиетата и докладите, така че все едно тези хора изобщо не са стъпвали в долината Ан Лао. Същото важи и за тримата ви убийци — Старки, Грифин и Харис, — същите ония, които сте изпратили да изчистят бъркотията. Точно по този начин открих измамата. Лично те ми казаха, че са били там. Обаче в досиетата им пише други неща.

Генералът не проявяваше никакъв интерес към думите ми. Преструваше се, разбира се. Прииска ми се да стана и да го заблъскам, докато не ми каже истината.

— Само че досиетата не са били унищожени, генерале — продължих аз.

Най-накрая започна да ми обръща внимание.

— За какво, по дяволите, става дума?

— Точно за това, за което казах. Досиетата не са били унищожени. Един разузнавач от южновиетнамската армия, на име Тран Ван Лу, докладвал за злодействата на своя командир. И този командир бил не кой да е, а самият полковник Оуен Хандлър. Никой обаче не му обърнал внимание, разбира се, затова Лу задигнал досиетата и ги отнесъл на северновиетнамците… Тези досиета останали в Ханой до 1997 година. После ЦРУ обаче успяло да се сдобие с копия от тях. Моите копия са от ФБР, а също така и от виетнамското посолство. Така че може би и аз поназнайвам малко за живота във висшите кръгове във Вашингтон. Знам дори, че са обмисляли кандидатурата ви за началник-щаб. Да, но ако нещо от тия неща започне да се разчува…

— Ти си луд — изсумтя Хътчинсън. — Направо си откачил.

— Така ли? През шейсет и осма и шейсет и девета два отряда от по десет души са извършили над сто убийства на мирни граждани по селата. И вие сте били командир. Вие сте издавали заповедите. Когато отрядите излезли извън контрол, вие сте изпратили Старки и неговите хора да оправят нещата. За съжаление обаче и те убили няколко цивилни граждани. А съвсем наскоро вие сте издали заповедта да ликвидират и полковник Хандлър. Той е знаел много добре каква роля сте играли в долината Ан Лао. Кариерата ви щеше да отиде на кино, а можехте да попаднете дори в затвора… Вие сам сте участвали в акции заедно със Старки, Харис и Уорън Грифин. Вие сте били там, Хътчинсън. В долината Ан Лао. Вие сте отговорен за всичко, което се е объркало там. Вие сте били там и сте станали четири слепи мишки.