Патриция Корнуэлл - Нощен патрул

— Искам да науча какво става тук — нервно отговори той. — За убийствата. Виждал съм те из района няколко пъти. Вероятно знаеш нещо.

— Може и да знам, а може и да не знам — отвърна Пойзън и нежно прокара пръст по рамото му.

Уест шофираше бързо, подминавайки зловещите места, покрай които преди малко бе минал и Анди. Хамър не беше много далеч зад нея. Кахун се возеше в колата на полицейската началничка и гледаше с широко отворени очи реалността, която бе толкова различна от неговата.

— Ще ти струва петдесетак, момченце — каза Пойзън.

Бразил нямаше толкова пари дори в банката, но не възнамеряваше да споделя това с нея.

— Двайсет и пет — започна да се пазари той, сякаш редовно се занимаваше с подобни неща.

Пойзън се отдръпна назад и се замисли за Тиквата, който седеше в микробуса и ги наблюдаваше. Тази сутрин той й се скара и я наби. Нарани я на места, които никой не можеше да види, защото бе ядосан на статиите на Блонди във вестника. Пойзън се чувстваше изпълнена с омраза към сводника и затова взе решение, което не беше особено разумно, като се има предвид, че тя и Тиквата вече бяха очистили един тузар тази вечер и ченгетата се мотаеха наоколо.

Проститутката изглеждаше развеселена от някаква мисъл, когато посочи напред.

— Виждаш ли оня ъгъл там, момче? — запита тя. — Онази стара сграда? Там вече няма никой. Ще се видим там, защото не можем да говорим тук.

Пойзън се загледа в тъмната алея на отсрещната страна на улицата, където Тиквата седеше в микробуса, скрит от плътните сенки. Сводникът бе разбрал плана на момичето и се почувства възбуден от него. Подхождаше идеално на настроението му, тъй като напоследък изпитваше нужда да убива все по-често. Тиквата усети нечовешка ярост към Блонди, която бе по-възбуждаща дори от секса. Нямаше търпение да види как този шибан доносник щеше да изцапа тесните си джинси и да се моли паднал на колене пред Всемогъщата Тиква. Извратеният тип не бе искал по-силно нищо през целия си долен, омразен живот. Вълнението му стана почти непоносимо.

Уест забеляза колата на Бразил. Видя проститутката, която тръгна напред. Анди подкара към ъгъла и зави надясно. Уест мярна и тъмния микробус без прозорци, който се плъзна след него.

— Господи! — паникьоса се Уест. — Анди, не!

Тя грабна радиото, натисна газта и включи светлините.

— 700 иска подкрепления! — изкрещя тя в микрофона. — „Уест Трейд“ двеста. Веднага!

Хамър също чу обаждането и ускори.

— Мамка му — изруга тя.

— Какво става, по дяволите? — запита Кахун.

Той седеше напрегнато във войнствено настроение, готов да унищожи врага.

— Не знам точно, но не е хубаво — отговори Хамър, като включи светлините и сирената.

— Имаш ли резервен пистолет? — попита Кахун.

Той отново бе в морската пехота. Хвърляше гранати по севернокорейците и се търкаляше в кръвта на другарите си. Никой не можеше да мине през това и да остане същият. Никой не можеше да се ебава с Кахун, защото той знаеше нещо, което те не знаеха. Имаше и по-лоши неща от смъртта. Страхът бе най-важното. Той разкопча предпазния колан.

— Закопчай го — каза Хамър, докато летяха напред.

Уест се опитваше да намери място, където да направи обратен завой, и най-после се отказа. Отби и мина през островчето, което разделяше двете платна. Гумите й изсвистяха, когато изфуча напред. Беше загубила от погледа си Бразил, проститутката и микробуса. Уест беше нервна и изплашена както никога преди в живота си.

— Моля те, Господи, помогни ми! — извика тя. — Моля те, Господи!

Бразил зави зад рушащата се сграда, чиито счупени прозорци зееха на обгорената й фасада. Нямаше и следа от живот. Той спря и се огледа наоколо нервно. Това май не беше много добра идея. Репортерът бръкна в джоба на джинсите си и провери няколкото смачкани банкноти. Внезапно младата проститутка се появи до прозореца му. Пушеше цигара, държеше гъба и се усмихваше по начин, който засили лошите предчувствия на Бразил. За първи път забеляза колко налудничав е погледът й. Въобще в нея имаше нещо различно сега.

— Излез — нареди му тя. — Първо искам да видя мангизите.

Анди отвори вратата и излезе от колата. В същия момент чу шум от двигател зад гърба си. Стар, тъмен микробус се приближаваше към тях с висока скорост. Бразил се уплаши. Върна се бързо в БМВ-то и се опита да изчезне. Беше прекалено късно. Микробусът препречи пътя му. Напред нямаше нищо друго, освен храсти и дълбоко дере. Хванатият в капан Анди видя как се отваря вратата на микробуса. Забеляза едрия, грозен хермафродит с оранжева коса, сплетена на малки плитчици. Той тръгна към Бразил със змийска усмивка, стиснал огромен пистолет в едната си ръка и спрей с боя в другата.