Патриция Корнуэлл - Нощен патрул

Беше изпуснала Бразил за не повече от две минути, а после, без да знае, бе повторила грешката си няколко пъти през последните един-два часа. Завиваше в някоя улица точно преди той да се окаже на мястото, където бе стояла дотогава.

Сега Анди минаваше покрай „Кадилак грил“ на улица „Уест Трейд“ и оглеждаше хората на нощта. Видя младата проститутка, застанала до един тъндърбърд и обещаваща на шофьора му добро прекарване. Бразил се приближи и се загледа в тях. Колата на клиента изфуча напред, а проститутката го загледа враждебно, недоволна от появата му. Анди смъкна прозореца си.

— Хей — извика той.

Пойзън се загледа подигравателно в хлапака, познат из улиците като Блонди, после отново се заразхожда. Младият и красив доносник я следваше навсякъде. Очевидно си падаше по нея, но все още събираше смелост или може би се надяваше да научи от нея нещо, което да съобщи на ченгетата или пресата. Тя мислеше това за адски смешно.

Бразил разкопча предпазния колан и се наведе през прозореца. Този път проститутката нямаше да се измъкне от него. Той пъхна пистолета си под седалката и продължи бавно след нея.

— Извинете! Извинете, госпожо — повтори той. — Трябва да поговоря с вас.

Хамър мина оттам в същия момент, следвана от Кахун в неговия черен мерцедес 600S V-12 с кожена тапицерия. Банкерът не се чувстваше особено добре в тази част на града и непрестанно проверяваше ключалките на колата. Хамър взе полицейското радио и нареди на диспечера да я свърже с номер 700. След секунда се чу гласът на Уест.

— Лицето, което търсиш, е на „Уест Трейд“ и „Чедър“ — каза Хамър. — Не е лошо да тръгнеш веднага насам.

— Разбрано!

Полицаите в района се озадачиха и объркаха, когато чуха разговора между началничките си. Все още се притесняваха от отношението на Хамър към следенето и полицейския тормоз. Вероятно щеше да е най-разумно да изчакат минута-две, докато разберат какво точно става.

Уест натисна газта и потегли към „Уест Трейд“.

Пойзън спря и бавно се обърна. Очите й гледаха съблазнително, докато из главата й се въртяха образи, които доносникът в черното БМВ дори не можеше да си представи.

Хамър не бе съвсем сигурна, че това бе най-подходящият момент да вкара Кахун в „Престо грил“. Струваше й се, че из улиците се надигат проблеми, а тя не бе достигнала мястото си в живота, пренебрегвайки инстинктите си. Беше объркала само личния си живот. Тя отби на паркинга срещу ресторанта и махна с ръка на Кахун да я последва. Той спря мерцедеса до колата й и свали прозореца си.

— Какво става? — запита банкерът.

— Паркирай и влез при мен — каза тя.

— Какво?

Хамър нервно огледа околността. Навън имаше нещо лошо. Усещаше зловещото му присъствие, долавяше миризмата на чудовището. Нямаше време за губене.

— Не мога да оставя колата тук — каза Кахун.

Беше прав. Мерцедесът щеше да бъде единствената кола на паркинга и вероятно единствената кола в радиус от шейсет километра, която струваше сто и двайсет хиляди долара.

Хамър се обади на диспечера.

— Изпрати патрулна кола до паркинга срещу „Престо грил“ на улица „Уест Трейд“. Трябва да наглежда черния мерцедес там, докато не дам ново нареждане.

Диспечер Радар не харесваше и Хамър, защото и тя беше жена, но също така бе и началник на полицията и той определено се страхуваше от проклетата кучка. Радар нямаше представа какво прави тя из улиците по това време, но изпрати две патрулни коли към паркинга.

В същия момент Пойзън се усмихна разбиращо и бавно се приближи към колата на Бразил. Наведе се през прозореца и огледа добре поддържаната кожена тапицерия. Забеляза куфарче, химикалки, бележници, старо кожено яке, но най-вече полицейския скенер и радиото.

— Ченге ли си? — запита тя объркано.

— Репортер. От „Обзървър“ — отговори Бразил, който вече не беше ченге, както му бе обяснила Уест.

Пойзън го огледа внимателно. Парите на един репортер бяха не по-лоши от всички други. Очевидно Блонди не беше доносник. Той бе човекът, написал онези истории, които подлудиха Тиквата и го принудиха да загуби контрол над себе си.

— Какво искаш, момченце? — запита Пойзън.

— Информация — отговори Бразил развълнувано. — Ще платя за нея.

Очите на проститутката проблеснаха и тя се усмихна, разкривайки липсващите си зъби. Заобиколи колата и се наведе към него. Парфюмът й беше силен и сладникав.

— Каква информация искаш, момченце?

Бразил бе притеснен и заинтригуван. Никога не се беше сблъсквал с хора като нея. Опита се да си представи опитните, по-възрастни мъже и тайните им удоволствия. Зачуди се дали се страхуваха, когато в колата им влизаше такава жена. Дали я питаха за името й? Или пък искаха да узнаят нещо повече за нея?