Патриция Корнуэлл - Нощен патрул

— Разбира се, че е така — потвърди Хамър, която също бе клиент на банката на Кахун. — Точно това имам предвид, Сол. Всички ще пострадат. Престъпленията превръщат всички нас в жертви. Да не говорим как ще се отрази на имиджа на банката.

Кахун се натъжи.

— Това винаги е най-голямата загуба. Репутацията и обвиненията, които ще повдигнат срещу нас федералните ревизори.

— Вината не е твоя.

— „Доминиън Тобако“ и секретните му опити винаги са ме притеснявали. Предполагам, че просто ми се е искало да им повярвам. Но банките носят отговорността да не позволяват да се случват подобни неща.

— Тогава как стана?

— Имаш старши вицепрезидент с достъп до всички заеми и му се доверяваш. Затова невинаги следваш собствените си идеи и процедури. Правиш изключения. И тогава се набутваш в неприятности — обясни Кахун потиснато. — Трябваше да наблюдавам проклетото копеле по-внимателно.

— Ако беше оживял, можеше ли да осъществи тази идея? — запита Хамър.

— Разбира се — отговори банкерът. — Просто трябваше да се увери, че заемът ще бъде изплатен. Това, естествено, щеше да стане с пари от наркотици, за които ние нищо не знаем. Междувременно той щеше да получава около десет процента от всички пари, изпирани чрез хотелите и банката. Предполагам, че ние щяхме да се превърнем в основната парична магистрала на онези типове, които и да са били те. ЮЕС Банк щеше да бъде съсипана.

Хамър го гледаше замислено. Усети уважение към този човек, когото не бе разбирала до тази сутрин, а и честно казано, бе преценявала несправедливо.

— Просто ми кажи какво мога да направя, за да помогна — повтори тя.

— Ако можеш, задръж за известно време самоличността му и всичко друго относно тази ситуация, за да спасим каквото може и да оправим нещата — отговори той. — После ще изготвим доклад за подозрителна дейност и обществеността ще научи всичко.

Хамър погледна часовника си. Беше почти три часа.

— Ще уведомим ФБР незабавно. И те имат интерес да не избързват. А що се отнася до Моуни, доколкото знам, още не можем да установим самоличността му. Сигурна съм, че доктор Одом ще иска да запази информацията поверителна, докато се доберем до зъболекарския му картон, отпечатъците и всичко останало. А знаеш колко е зает горкият доктор — каза Хамър, замълча за момент и после обеща: — Ще отнеме известно време.

Кахун си помисли за госпожа Моуни, която бе срещал няколко пъти по различни приеми.

— Някой трябва да се обади на Поли — каза той. — Жената на Моуни. Бих се заел с това, ако не възразяваш.

Хамър се надигна и му се усмихна.

— Знаеш ли, Сол? Ти въобще не си толкова скапан, колкото мислех.

— Това се отнася и за двама ни, Джуди.

— Така е.

— Гладна ли си?

— Умирам от глад.

— Какво е отворено по това време? — зачуди се той.

— Ходил ли си някога в „Престо грил“?

— Това клуб ли е?

— Да — отговори тя. — И знаеш ли какво? Време е да станеш негов член.

По това време из улиците се движеха основно хора с не особено почтени намерения. Настроението на Уест ставаше все по-ужасно, докато шофираше из мрачните улици и търсеше Анди. Отчасти се тревожеше, но от друга страна, бе толкова ядосана, че й се искаше да го хване и да го набие. Луд ли беше? Откъде идваха тези ирационални нервни избухвалия? Ако беше жена, Уест щеше да си помисли за ПМС и да го изпрати на гинеколог. Тя грабна мобифона и отново набра телефона на вестника.

— Репортерска зала — обади се непознат глас.

— Търся Анди Бразил — каза Уест.

— Няма го.

— Идвал ли е въобще през последните няколко часа? — запита Усет. — Обаждал ли се е?

— Не знам за такова нещо.

Уест затвори телефона и го метна на седалката. Удари с ръка по волана.

— Мамка ти, Анди! Проклет да си!

Докато обикаляше из улиците, телефонът й звънна и я стресна. Сигурно е Бразил, помисли си тя и грабна телефона, грешеше.

— Хамър е — каза началничката й. — Какво, по дяволите, правиш все още навън?

— Не мога да го намеря.

— Сигурна ли си, че не си е вкъщи или във вестника?

— Абсолютно. Някъде навън е и ще ни създаде проблеми — разтревожено каза Усет.

— О, боже — каза Хамър. — Ние с Кахун отиваме да закусим, Вирджиния. Ето какво искам да направиш. Няма да даваш никаква информация по случая и няма да съобщават самоличността на жертвата, докато не ти кажа. Засега случаят е висящ. Нуждаем се от малко време заради особената ситуация.

— Мисля, че това е разумно — съгласи се Уест и погледна в огледалото.