Керри Уилкинсон - Жената в черно

Затвори досието и написа в полето за търсене името на Дженюари Форестър. Оказа се, че е на двайсет и шест години и има криминално досие: две кражби още като тийнейджърка, хулиганско поведение в нетрезво състояние отпреди две години, а през последната година — обвинения в домашно насилие, оттеглени преди да се заведе дело. И при двата инцидента Дженюари беше ударила или издраскала Люис. Джесика знаеше от опит, че повечето случаи на домашно насилие никога не стигаха до съда, независимо дали насилникът беше мъж, както обикновено предполагаха хората, или жена.

Някои искаха да забравят случилото се и се връщаха при партньорите си, други нямаха търпение да продължат живота си далеч от нападателя. Малцина завеждаха дело въпреки програмите за защита на свидетелите и възможността да дадат показания в съда зад параван. Джесика малко се учуди, че никой не е свързал изчезналия с факта, че приятелката му наскоро е била обвинена в домашно насилие; но и на полицаите им се случваше нещо да им убегне.

Джесика отново изключи компютъра и отиде да разкаже на Рейнолдс. Можеха поне да извикат Дженюари на разпит и да вземат проба от слюнката на госпожа Барнс, за да се види дали ръката е на сина. Инспекторът не беше в кабинета си, затова тя се върна на рецепцията, където я насочиха към кабинета на главен инспектор Коул. Джесика се качи на горния етаж и през стъклените врати на кабинета на Коул го видя да говори с Рейнолдс. Коул я забеляза и махна да влезе при тях в кабинета. Тя седна до Рейнолдс, срещу бюрото на шефа си. Канеше се да му разкаже, но началникът пръв заговори:

— Тъкмо щях да те повикам. Гледа ли новините?

— Снимките на жената в черно ли?

— Не, за Джордж Джонсън.

— Депутатът ли? Какво за него?

— Да, той. Става дума за жена му, не за него. Изчезнала е. В момента това е водещата новина по новинарските канали.

— Защо досега не сме разбрали?

На въпроса отговори Рейнолдс:

— Джонсън е приятел с началника на управлението и се е обърнал направо към него; току-що достигна до ушите ни. Говорил е с медиите, преди да му вземат показания. Новинарските екипи са пред къщата му и започнаха да ни звънят, но няма какво да им кажем, защото допреди двайсет минути самите ние не знаехме. Не знаем дори кога е изчезнала, дали двамата са били разделени и така нататък.

— Къде живее той? — попита Джесика.

Знаеше, че Джонсън е депутат от избирателния район Гортън, който включваше и тяхното полицейско управление „Лонгсайт“, но това не значеше, че живее в областта. Ако живееше другаде, случаят не попадаше под тяхната юрисдикция.

Началник Коул моментално попари надеждите.

— Нали знаеш онези огромни къщи в края на Плат Фийлдс Парк, навътре от главния път? — попита.

— Мамка му, значи случаят е наш?

— Аз лично не бих се изразил така, но да.

През всичките години съвместна работа никога не беше чувала Коул да ругае и много рядко да повишава глас или да крещи. Случаите като този сутринта, когато за малко не си изпусна нервите, се брояха на пръсти.

Заради новината за изчезването на съпругата Джесика почти забрави за какво е дошла. Началникът тъкмо се канеше да каже нещо, когато тя се сети:

— Извинявайте, спомних си защо дойдох. Тук е една жена, която твърди, че знае коя е жената в черно. Казва, че синът изчезнал преди месец и приятелката му имала същата пелерина.

Извади от джоба на якето си снимката и я плъзна по бюрото. Коул я взе, погледна я и я подаде на Рейнолдс.

— Мислиш ли, че казва истината? — попита Коул.

— Нямам представа, но приятелката е била обвинена в домашно насилие и не е лошо да я извикаме да поговорим с нея; освен това е добре да вземем проба, за да видим дали ръката е на сина.

Коул се облегна назад и въздъхна шумно.

— Да, сигурно си права — каза той, — но нашият началник Ейлсбъри много държи поне да се опитаме да намерим жената на Джонсън.

Коул се замисли над възможностите.

Детектив Уилям Ейлсбъри беше началник на полицейското управление допреди година и половина. Джесика невинаги се разбираше с него, но тъкмо започна да си дава сметка колко добре върши работата си, и го повишиха. Той вече не беше в тяхното управление, а отговаряше за цялата област.

Главният инспектор се приведе напред.

— Така — каза. — Джейсън, ще се занимаеш ли с господин Джонсън? Вземи и детектив Корниш, та поне да изглежда, че по случая работят двама старши служители. Джесика, ти вземи един-двама полицаи и свърши каквото трябва. Първо накарай жената да даде проба и я прати на лабораторията да я изследват. Каквито и минали провинения да има момичето, те няма да са от значение за този случай, ако ръката не е на сина. След това доведи момичето. Не е зле да говорим с нея, след като и без това имаме обявен за изчезнал.