Керри Уилкинсон - Жената в черно

Джесика тръгна натам, където се беше изгубила жената.

— Май току-що я видях — каза на тримата полицаи, които я последваха.

Когато стигна до ъгъла, видя как жената бързо се отдалечава. Момичето обърна мимоходом глава и щом видя полицаите, започна да бяга. Джесика се затича след нея. Беше топло и тъмносивият костюм не беше много подходящ за спринт. Тримата колеги я следваха, после един от тях я задмина, като заобикаляше хората на тротоара. Джесика се опитваше да си гледа в краката, без да изпуска от очи жената и преследващия я полицай. Бегълката се спусна по един затревен участък, но полицаят вече я застигаше. Тя погледна отново през рамо и щом видя колко близо е преследвачът, спря и вдигна ръце встрани.

Джесика забави темпо. Когато стигна изсъхналата тревиста площ, жената стоеше редом до полицая.

— Вие ли сте Дженюари Форестър? — попита тя, като се стараеше да не проличи колко е задъхана.

— Да, ама вас какво ви засяга?

Дженюари не изглеждаше задъхана, а полицаят, който я хвана, почти не се беше изпотил. Джесика си каза, че трябва да запомни името му, в случай че пак се наложи да взима полицейски екип със себе си. Другият униформен беше не по-бърз от нея. Роуландс стигна последен, наведе веднага обляното си в пот чело и подпря ръце на коленете си. Джесика се опита да сдържи усмивката си. Искаше да го пита иронично с поглед къде е бил, но той гледаше в земята и още се опитваше да си поеме дъх.

Тя извади полицейската си карта и се представи.

— Защо побягнахте, Дженюари?

— Просто така, аз често тичам. Не знаех, че ме преследвате — каза жената, сочейки полицая, който я беше заловил. — Щом го видях, спрях.

— Винаги ли бягате за здраве с ботуши и рокля?

— Понякога — предизвика я момичето. — Защо, да не би да е престъпление?

— Не, но ние искаме да говорим с вас за изчезналия ви приятел.

— Намерихте ли Люис? — попита Дженюари с една октава по-високо.

Може би се преструваше, но Джесика сякаш долови надежда в гласа.

— Не точно.

— А, ясно — подметна иронично Дженюари. — Онази крава майка му е идвала при вас, нали? Какво иска тоя път?

Джесика обясни, че не искат да я арестуват, но биха желали да ги придружи до участъка.

— Само искаме да ви зададем няколко въпроса за изчезването на приятеля ви.

Дженюари отвърна, че вече е дала показания, но след като изруга няколко пъти, се съгласи да тръгне с тях. Джесика не искаше да я арестува, но имаше право да я задържи, без да повдигат обвинение, до двайсет и четири часа. Предвид факта, че се опита да избяга, ако жената пак се сдърпаше с тях в залата за разпити, можеше да говори с началника на ареста да я оставят в килията с надеждата, че лабораторните резултати за ръката ще излязат преди изтичането на двайсет и четирите часа.

Джесика настани Дженюари в колата с двамата униформени полицаи, а тя се качи в другата с Роуландс.

— Не знаех, че си в толкова лоша форма — каза му, докато той шофираше.

— Вие просто имахте преднина, това е.

— Глупости. Ти стоеше точно до нас. Сигурен ли си, че не е от възрастта?

— Ти си по-стара от мен.

— Да, и виж кой пръв настигна Дженюари. Вече бях набрала две деветки на телефона си. Чаках само да се строполиш на земята, за да натисна още една за линейка.

— Ами, само се преструвах, за да я хванем неподготвена. Ако пак беше тръгнала да бяга, щях да я спипам.

Думите му звучаха така, сякаш се опитваше да убеди сам себе си.

— Ако пак тръгнеше да бяга, ти нямаше дори да разбереш, както се беше превил и се мъчеше да не повърнеш — изсмя се Джесика.

— Ти май не си наясно как работим ние, тренираните спортисти.

— В непрестанна агония явно.

Когато двете коли стигнаха до участъка, вече започваха следобедните задръствания. Двамата униформени вкараха Дженюари през главния вход, а детективите отидоха да подготвят залата за разпити. Докато крачеха натам, сержантът на рецепцията махна на Джесика. В момента той се занимаваше с някакъв гражданин, затова тя изчака, а Роуландс продължи нататък.

Когато приключи, сержантът се обърна към Джесика и извади нещо изпод бюрото.

— Това го донесе следобедната пощенска кола. Не знам кой трябва да го отвори. Не искам да го давам на главния инспектор, а Рейнолдс излезе с новото момиче.

Той подаде на Джесика дебел подплатен кафяв плик. Адресът на участъка беше напечатан и залепен с тиксо на плика; на мястото на получателя беше написано само „старши детектив“. Тя обърна плика, за да види адреса на подателя, но такъв нямаше. Беше доста лек и през хартията не се напипваше нищо обемисто.