Керри Уилкинсон - Жената в черно

— И той е казал всичко това на медиите, преди да говори с нас? — попита Джесика с учудване, което не можа да прикрие.

— Странно е, знам — сви рамене Коул. — В момента не можем само да му вземем показания и да започнем разследване. Началникът на участъка не вдигна голям шум, но лошата ни реклама не се прие добре.

Джесика не знаеше кое е за предпочитане — да бъде насред медийната буря, за която не беше виновна, или да се разправя с отрязани пръсти на рецепцията. Нито една от тези възможности не допадаше.

— Добре, отивам да говоря с Дженюари, после ще се върна при теб — каза тя.

— Мислиш ли, че е замесена?

— Не знам — вдигна ръце Джесика. — Вярно, че в началото се опита да избяга, но може да е защото вече си е имала работа с нас. При някои хора е трудно да се каже.

— Наистина ли се опита да избяга?

— Не точно. Видя ни отдалеч да чакаме пред вратата. Не се съпротивлява, но между нея и майката на Люис определено има проблем.

— Можеш да поискаш да я оставят в ареста, докато сутринта дойдат резултатите за ръката. Ако ръката е била на Люис, по-добре да е тук, при нас, отколкото да рискуваме този път наистина да избяга. Дали ще се съгласят, е друга работа.

— Да, и аз това си мислех. Ще изглежда малко сурово, ако се окаже, че ръката не е на приятеля, но след като медиите вече си мислят, че сме безполезни, няма да спечелим точки, ако пуснем човек, който се е опитал да избяга и после се окаже главен заподозрян.

Джесика слезе на долния етаж. Ако магистратите им позволяха, можеха да задържат Дженюари до деветдесет и шест часа — по няколко часа наведнъж, в продължение на седмици и дори месеци — без да предявят обвинение. Задържаха ли я през нощта, щяха да загубят десет от деветдесет и шестте часа, така че трябваше да преценят струва ли си.

На рецепцията беше спокойно. Полицаите започнаха да си тръгват, отстъпвайки място на вечерната смяна. Джесика също имаше право да си тръгне, но работното време на следователите беше гъвкаво и тя можеше да си вземе отработените часове, но това рядко се случваше.

Стигна до залата за разпити, където завари Роуландс.

— Къде беше? — попита я той. — Нали каза, че идваш?

Тя му разказа за пръста и за необходимостта да говори с Коул.

— Оставила си го да падне на земята? — попита той.

— Не беше нарочно. Не е ли малко студеничко тук?

Роуландс направи знак с глава към климатика над тях.

— Винаги е така, когато е жега. На човек му се иска да носи шорти навън и палто вътре.

Дженюари беше отведена долу при килиите и позволиха да се обади на служебен адвокат. Не беше арестувана, но преди разпита щяха да отправят официално предупреждение, което даваше право на правна защита. Ако заподозреният си имаше адвокат, за правата му го информираше той, но повечето хора търсеха служебен. В сериозните случаи консултацията беше лице в лице, но обикновено ставаше по телефона.

Докато чакаха да доведат задържаната, Джесика прочете показанията на Вики Барнс, дадени пред друг полицай, докато тя беше извън участъка. Включваха обичайната информация за дати и подобни неща, но освен това жената твърдеше, че Дженюари е заплашвала нея и сина с убийство. Момичето и без това беше обвинявано в домашно насилие; новата информация им даваше още една причина да я задържат през нощта, докато разберат дали ръката е на Люис.

След няколко минути на вратата се почука и униформен полицай въведе Дженюари. Дотогава детективката не беше имала възможност да я огледа добре. Сега, докато седеше срещу нея, видя, че дългата черна коса на момичето не е така права и чиста като на снимката от госпожа Барнс. Горещината, тичането и чакането в участъка бяха оказали ефект, подсилен от ярката бяла светлина на флуоресцентната лампа. Дженюари явно полагаше голямо старание да изглежда бледа, с тъмни очи и коса, които рязко контрастираха с тена. Сега обаче по брадичката се виждаха пъпки и без слоевете грим по лицето имаше петна.

Въпреки това тя беше много привлекателна. Имаше тънък кръст, тесен ханш и малки ръце. На Джесика беше трудно да повярва, че толкова крехък човек може да убие някого и да отсече с такъв замах ръката му, но опитът я беше научил, че хората са способни на какво ли не.

Прочете стандартното официално предупреждение и обясни каква е процедурата. Дженюари каза, че с Люис са живели заедно около шест месеца, после той изчезнал. Датите съвпадаха с тези, които беше посочила госпожа Барнс.

— Вярно ли е, че отначало сте казали на майката на Люис, че той просто е излязъл?