Heлe Нойхаус - Убийството на мистериозната жена

„Специализирана ветеринарна клиника.

Доктори по ветеринарна медицина

Инка Ханзен, Михаел Керстнер, Георг Ритендорф“.

Влязоха в голям двор, засенчен от внушителен кестен. Отляво и отдясно имаше конски кабини с боядисани в зелено врати, отворени в горната си част. Боденщайн се чувстваше като пренесен в миналото си. Навярно бяха изминали двайсет и пет години, откакто беше тук за последен път, и той внезапно си спомни дори коня, който бе довел тогава в клиниката на доктор Ханзен. Ала само дворът си бе останал същият, всичко друго беше напълно променено. До стария обор, на мястото, където преди имаше голям хамбар, бе залепена модерна, целесъобразна ниска сграда. По указателните табели се разбираше, че там се помещават регистратура, операционна, лаборатория, рентгенов кабинет и кабинети за преглед. В този момент от един от боксовете излезе набита жена, с лунички, огненочервена конска опашка и подобно на мопс 1 1 Порода куче. — Бел.прев. лице, и се спря пред тях.

— Нямаме уговорка за днес — излая тя.

— Добър ден — тикна под носа й полицейската си значка Боденщайн, — казвам се Боденщайн, от Криминалната полиция в Хофхайм. Това е колежката ми, госпожа Кирххоф. Искаме да разговаряме с господин доктор Керстнер.

— Криминална полиция? — Жената изгледа изпитателно Боденщайн и Пиа. — Докторът сега е в операционната. Спешен случай. Може да продължи дълго.

— Предполагам, че за вас няма да е проблем да уведомите доктор Керстнер, че сме тук — настоя учтиво Боденщайн, — много е спешно.

Жената го погледна втренчено, после се обърна и с маршова стъпка тръгна пред тях към една врата в другия край на новата сграда. От указателните табели можеше да се заключи, че тук са разположени приемната, администрацията и болничната аптека.

— Прилича на инструмент на Франкенщайн — промърмори Пиа.

Боденщайн се ухили и даде път на колежката си при влизането в една проста, четири метра висока приемна, с боядисани в бяло стени и светли плочки на пода. В средата на помещението имаше рецепция с форма на полукръг, върху която мигаха екраните на два компютъра. По боядисаните в бяло стени висяха рамкирани дипломи, а в средата им имаше една голяма снимка с шестима души със засмени очи. Боденщайн се спря и заразглежда снимката. Усмихна се, когато разпозна Инка Ханзен в средата. Двамата мъже отляво и отдясно трябваше да са доктор Керстнер и доктор Ритендорф.

— Може да изчакате в чакалнята — посочи червенокосият „мопс“ към една от вратите. — Кафе има в автомата.

— Благодаря. — Боденщайн я дари с дружелюбна усмивка, която обаче не упражни никакъв ефект.

В чакалнята седяха един възрастен мъж и едно момиче с разплакани очи, които подскочиха, щом вратата се отвори. Сигурно това бяха собствениците на спешния случай.

— Искате ли кафе? — попита Пиа шефа си, който се бе отдал на разглеждането на многобройните снимки по стените.

— С удоволствие. Шварц.

Тя донесе едно шварц кафе и го подаде на Боденщайн. После на свой ред заразглежда снимките на скачащи, изправящи се на задните си крака и галопиращи коне; фотографиите трябваше да покажат колко са здрави някогашните пациенти благодарение на способните ветеринарни лекари — към тях имаше възторжени и благодарствени коментари на собствениците.

В този момент вратата се отвори. Собствениците на пострадалия кон скочиха отново, този път с основание. В рамката на вратата стоеше човекът, когото Боденщайн току-що бе видял на снимката, но от времето, когато тази снимка е била правена, доктор Керстнер се бе променил доста. Върху джинсите и тениската беше облякъл зелена престилка, цялата изпръскана с кръв, и не изглеждаше очарован от факта, че полицията пречи на работата му. Първото впечатление на Боденщайн беше, че този човек е или болен, или работи прекомерно. Изпитото му лице изглеждаше неестествено бледо и уморено, под зачервените му очи имаше дълбоки тъмни сенки. Боденщайн понечи да се представи, но в същия миг към доктора се втурна разплаканото момиче.

— Как е Кира? — извика ужасено то.

Керстнер се втренчи объркано в момичето и като че ли му трябваха няколко секунди, докато си припомни коя е Кира.

— Добре понесе операцията — каза после той. — Засега я пренесохме в реанимацията. Но изглежда, ще оздравее.

Момичето захлипа от облекчение и се хвърли на врата на възрастния мъж.

— Господин доктор Керстнер? — Боденщайн извади от джоба полицейската си значка и представи себе си и колежката си. — Бихме искали да поговорим за малко с вас.