Heлe Нойхаус - Убийството на мистериозната жена

— Така е — кимна Пиа. — Шестнайсет години бях омъжена за доктор Хенинг Кирххоф. Живеехме недалеч от института и понеже той е работохолик, се налагаше да ходя дотам, ако искам да го видя. Ето откъде идва опитът ми в областта на съдебната медицина.

— Били сте омъжена? — Боденщайн видя удобна възможност да научи повече за новата си колежка.

— Все още съм — отвърна Пиа, — но със съпруга ми сме разделени от почти година. Не ми ли се сърдите?

— Глупости — отвърна Боденщайн, — само ми се щеше да изпратя Бенке на тази аутопсия. Този тип всеки път успява да се скатае.

— Пиа! Колко хубаво, че отново те виждам! — Професор Томас Кронлаге, директорът на Центъра по съдебна медицина във Франкфурт, мъж в средата на петдесетте, с тяло на трийсетгодишен атлет, късо подстригана бяла коса и блестящи светли очи, разпери ръце и засия с цялото си лице, когато Пиа влезе в помещението, в което трябваше да се състои аутопсията на Изабел Керстнер.

— Здрасти, Томи — Пиа се усмихна и се остави да я прегърнат, — и аз се радвам.

Преди време Кронлаге й беше станал по-близък от собствения й мъж. Той бе съпреживял с нея напразните й усилия да спаси брака си с Хенинг Кирххоф, заместник-управителя на франкфуртския център по съдебна медицина. Все още настоящият съпруг на Пиа не беше какъв да е съдебен лекар, а един от малкото специалисти по съдебна антропология в Германия и звезда в своето мрачно съсловие. Колегите му тайно го наричаха „бога на смъртта“ и точно мъртвите бяха тези, които навремето съсипаха брака на Пиа, тъй като постоянно циркулираха пред вратата им. Като учен, Хенинг се радваше на най-голямо уважение, Пиа също се възхищаваше на мъжа си и го боготвореше, но когато започна да говори за картини и мебели, забеляза, че бракът с гений е нещо много самотно. И когато през март преди почти година съпругът й бе отлетял до мястото на една злополука по въжена железница в Австрия, без да се сбогува с Пиа, тя напусна общото им старинно жилище на „Кенедиалее“ в Заксенхаузен, а той забеляза това чак след две седмици.

— Как си? — Кронлаге отдалечи Пиа на една ръка разстояние от себе си и се втренчи изпитателно в лицето й. — Изглеждаш добре. Чух, че са те преместили в Отдела по убийства и непредумишлено причиняване на смърт.

— Да, от един месец работя в Хофхайм към К-ІІ — усмихна се Пиа.

В същия момент на отворената врата се почука и вътре влезе млад мъж.

— Добро утро — поздрави бодро той.

— А, господин прокурор — извика весело Кронлаге. — Е, значи можем да започваме.

Пиа се представи и подаде ръка на младия мъж.

— Йорг Хайденфелд, прокурор на Франкфурт.

— Първата ви аутопсия? — осведоми се Кронлаге и се втренчи в прокурора над очилата си с формата на полумесеци.

Хайденфелд само кимна.

— Ами тогава — Кронлаге даде знак на асистента си да отметне кърпата от трупа — поне първият ви труп ще бъде красив и пресен.

— „Пресен“ труп ли? — попита недоверчиво Хайденфелд.

— Когато видите такъв, който четири седмици е лежал в заключен апартамент — отвърна весело Кронлаге, — ще си мечтаете за този от днес.

— Разбирам — измърмори прокурорът и пребледня.

Двамата с Пиа слушаха мълчаливо професора да диктува по микрофона, който висеше на шията му, как изглежда външно трупът.

— Какво виждате на пръв поглед, Флик, кога е настъпила смъртта? — попита той асистента си.

— Трупните петна не изчезват при натиск — младият лекар започна да натиска с пъхнатите си в ръкавица пръсти по гърба и плешките на трупа, — което означава, че е мъртва поне от двайсет и четири часа. Ясно изразена предсмъртна конвулсия, още не се разпознават загнивания.

Той подуши.

— … Значи най-много преди трийсет и шест часа; бих казал, хм, някъде в събота вечерта.

— Добре, добре — професорът взе един скалпел, с който очерта Y-образен разрез на дясното рамо, и с бързо и отработено движение го заби до гръдната кост на трупа, — точно това виждам и аз.

Похвалата на професора възвърна цвета на напрегнатото лице на младия лекар и той се наведе с усърдно изражение над мъртвото тяло.

— Толкова хубаво момиче — поклати глава Кронлаге, — с желязно здраве и въпреки това мъртво.

Прокурорът Хайденфелд беше чул за черния хумор на съдебния лекар, но предпочиташе да не се усмихва, докато стои току до масата за аутопсия. Пращенето на ребрата, отстранени със здрава ножица, накара закуската му, която предвид това, което му предстоеше тази сутрин, беше подобаващо оскъдна, да се издигне по хранопровода му. Той хвърли на Пиа поглед за подкрепа, но тя изглеждаше напълно невъзмутима и му се усмихна насърчително.