Heлe Нойхаус - Убийството на мистериозната жена

— Как го разбрахте?

— Вижте — Ритендорф леко се наведе напред, — може би е по-добре да попитате него.

— Аз обаче питам вас — усмихна се любезно Боденщайн.

— Изабел умееше да оставя следа от опустошение в живота на всеки, който е достатъчно лекомислен да се хване с нея — обясни Ритендорф. — Беше пресметлива и мислеше само за собствената си изгода. През лятото, преди да се вкопчи в Миха, тя започна флирт с един наш добър приятел. Жена му беше в напреднала бременност, но това не ги притесняваше. Когато му се насити и му го каза, той се обеси в недостроената къща, която бе вдигнал за семейството си.

Ритендорф млъкна и поклати глава.

— Не сте понасяли Изабел — уточни Боденщайн.

— Това не е точната дума — усмихна се студено Ритендорф. — Аз я мразех.

В същия миг вратата се отвори и в рамката й се появи Керстнер. Ритендорф подскочи.

— Нямаше нужда да идваш на работа днес, Миха, наистина. Ние с Инка ще се оправим.

Боденщайн усети искрена загриженост и симпатия в поведението на този мъж.

— Напротив, трябваше — отвърна Керстнер, — иначе ще полудея.

— А, ето ви пак — каза професорът, когато прокурорът Хайденфелд влезе в залата за аутопсия с позеленяло лице. — Полека-лека нещата започнаха да се изясняват. Това хубаво дете постепенно ни разкри някои тайни.

— Така ли? — Гласът на Хайденфелд звучеше дрезгаво.

— Съвсем скоро е правила аборт — продължи професорът, — предполагам, някъде преди три-четири седмици. Това обаче не е толкова интересно, колкото фактът, че момичето в никакъв случай не е било претрепано.

— Наистина ли? — смая се Хайденфелд.

— Не, умряла е преди това — потвърди Кронлаге. Погледна нагоре и вдигна дясната ръка на мъртвата. — Погледнете тук — каза той и Хайденфелд се насили да се съсредоточи само върху ръката, без да гледа останалата част от изкорменото тяло. — По китките, ръцете и раменете са се образували подкожни кръвоизливи. Някой я е хващал доста грубо. Но най-интересното безспорно е това относително скорошно пробождане на вената.

Той пусна отново ръката.

— Предполагам, че е свързано със смъртта на жената. Някой й е сложил насилствено инжекция.

— Многократно са й съставяли актове за нарушение на закона за употреба на упойващи вещества — добави замислено Пиа. — Възможно ли е тя самата да си е сложила инжекцията?

— Не, това е анатомически невъзможно — възрази професорът. — Жената си е служила с дясната ръка. А ако си служиш с дясната ръка, няма да си сложиш инжекция с лявата, нали? Освен това няма как сам да се прободеш под ъгъла, под който е поставена инжекцията в случая.

— И какво й е инжектирано? — попита прокурорът Хайденфелд. — Може ли да се установи?

— Ще направим токсикологичен скрининг — отвърна професор Кронлаге. — С един бърз тест можем да идентифицираме около три хиляди различни вещества. И ако подозрението ми се потвърди, в скоро време ще узнаем дали е умъртвена с отрова.

— Аха — кимна прокурорът, — ясно.

Кронлаге не спираше да мърмори в микрофона нещо на медицински език, докато разрязваше със скалпела вътрешната страна на горната част на ръката на трупа.

— Толкова некадърно поставена инжекция — наставляваше той — води до вътрешен кръвоизлив, но при жив човек. При мъртвата има само леки подкожни кръвоизливчета, понеже е умряла малко след инжекцията.

Пиа кимна доволно. Това беше недвусмислено доказателство за верността на нейната теория. Не самоубийство, не нещастен случай, а убийство.

Боденщайн гледаше изпитателно доктор Керстнер, превърнал се само в сянка на лицето от снимката, висяща на стената в приемната.

— Може ли да ви задам още няколко въпроса?

— Да. Разбира се. — Керстнер седна на стола, на който преди това бе седял колегата му. Изглеждаше отнесен и Боденщайн за миг се усъмни, че е вземал успокоителни.

— Жена ви как се сдоби с поршето? — попита той.

В двора под прозореца се чу чаткане на конски копита. Боденщайн погледна за миг навън. Две млади жени извеждаха един бял кон от конското ремарке; един по-възрастен мъж разхождаше за повода кафяв кон, който леко пристъпваше и цвилеше пронизително. Керстнер сякаш не забелязваше нищо — вероятно за него това бяха обичайни всекидневни шумове. Той извади цигара от пакета, който Ритендорф бе оставил на масата, повъртя я разсеяно между пръстите си и накрая си я пъхна между устните. С тези ръце, мина през ума на Боденщайн, той извършва сложни операции. Дали с тях не е умъртвил и жена си?