Heлe Нойхаус - Убийството на мистериозната жена

— Здравейте — заговори младия мъж тя, — може ли да ми кажете кой е шефът тук и къде мога да го намеря?

Служителят изгледа с любопитство Пиа от глава до пети, без да спре товарната количка.

— Шефът е Кампман. Горе в къщата е — каза той със силен чуждестранен акцент. — Разбрахте, нали?

— Разбрах — усмихна се Пиа. — Благодаря за информацията.

Къщата беше същата, с лишена от въображение ниска сграда както преди, но все пак бяха положени известни усилия да се придаде някакъв стил на безличната постройка. Към двора гледаше огромна зимна градина, в която сред саксийните палми и лимонените дръвчета бяха подредени уютно кожени столове около тежка дървена маса. Къщата бе боядисана в свежо слънчево жълто, подобно на всички сгради в базата. Срещу нея имаше обширен нов обор и край един кол дремеха два коня с лъскава от влагата кожа. Техните ездачки, двете дами на около четирийсет, седяха в зимната градина, чиито врати бяха широко отворени, и пиеха шампанско от картонени чаши, докато чакат горещото августовско слънце да изсуши козината на конете.

Пиа им кимна и отиде до къщата, пред която бе паркирано сребристо порше кайен. Тъкмо понечи да натисне звънеца, и вратата се отвори. От нея излезе тъмнорус мъж с джинси и яркосиня риза с къс ръкав, последван от изрусена жена с тъмен, добит от солариум тен и двама навъсени тийнейджъри с развлечени панталони и гуменки; без да поздравят Пиа, те се затътриха покрай нея към колата. Мъжът, някъде между средата и края на четирийсетте, вероятно много хубав навремето, но със следи от прекомерна употреба на алкохол и предпочитания към тлъстите храни по зачервеното лице, изглеждаше преждевременно изтощен и подпухнал. Жената беше поне с десет години по-млада от него и сякаш с известни усилия би могла да изглежда и още по-млада. Вдигнатата й на висок кок коса беше твърде руса, за да е естествена. Беше обута в прилепнали по тялото бежови панталони и носеше също толкова тесен пуловер в турскосиньо с невероятно дълбоко деколте. И бе накичена с бижута от глава до пети.

— Добър ден — поздрави Пиа, — вие ли сте господин Кампман?

— Да, аз съм — отвърна нелюбезно мъжът и спря.

Пиа забеляза, че имаше лепенка на дясната му вежда и един доста пресен вътрешен кръвоизлив, който стигаше под окото.

— Казвам се Кирххоф — тя показа паспорта си, — Криминална полиция Хофхайм. Имам няколко въпроса към вас.

— Тъкмо тръгваме. — Учителят по езда хвърли един поглед на ръчния си часовник, за да покаже, че няма нито време, нито желание да се бави повече от крайно наложителното. — Днес е почивният ми ден.

— Няма да отнеме много време — увери го Пиа.

— Разбира се, че имаме време да отговорим на няколко въпроса — намеси се русата жена и се усмихна приветливо, за да замаже нелюбезното поведение на мъжа си. На него явно хич не му се занимаваше, но сви с кисела физиономия рамене, завъртя се на токовете си и тръгна обратно към входната врата. Той заведе Пиа в един модерно обзаведен кабинет и спря в средата на помещението. Жена му застана до него.

— Е — Кампман ни най-малко не се стараеше да изглежда учтив, — за какво се отнася?

— В неделя сутринта е намерена мъртва Изабел Керстнер — каза Пиа. — Предполагам, че я познавате.

— О, боже! — в един глас възкликнаха двамата Кампман и по лицата им се изписа изумление.

— Според разследването до момента тя е станала жертва на насилие — продължи Пиа.

— На насилие ли? — повтори невярващо госпожа Кампман и очите й се разшириха от ужас. — Но това е ужасно!

Кампман изглеждаше не по-малко шокиран, но когато жена му посегна да се опре на ръката му, той пъхна и двете си ръце в джобовете на джинсите.

— Научихме, че госпожа Керстнер е оставяла коня си в тази конюшня — продължи Пиа, — така че двамата със сигурност я познавате добре.

— Да, разбира се, че я познаваме добре — прошепна потресена госпожа Кампман. — Тя беше толкова мило момиче. Много я обичахме, нали, Робърт?

Пиа премести поглед върху учителя по езда.

— Да, така е. — Мъжът упорито избягваше всякакъв зрителен контакт. За част от секундата й се стори, че вижда отчаяние в очите му, което обаче отново отстъпи място на безизразно изражение. Може и само да си бе въобразила.

— Неотдавна се е разделила с мъжа си — каза Пиа, — а при аутопсията се установи, че преди около три седмици е прекъснала бременността си. Знаете ли нещо за това?

Съпрузите си размениха смаяни погледи.

— Не — отвърна Кампман, — нищо не знаех за това.