Heлe Нойхаус - Убийството на мистериозната жена

Криминалният комисар Каи Остерман беше в края на трийсетте. Преди десет години бе загубил единия си крак по време на една акция на Специалните служби и оттогава беше обречен на нерадостна съдба при всяка вътрешна ревизия. Когато Боденщайн тръгна за Хофхайм, беше поискал Остерман да го придружи; той пък от своя страна, със своята проницателност и компютърна мисъл, вече и не помисли да мърда от К-ІІ.

Четвъртият от групата беше и най-старият в екипа — дългогодишният криминален комисар Андреас Хасе. Той беше в средата на петдесетте, имаше мишокафява коса с нещо подобно на плитчица отстрани и си падаше все по кафяви костюми и кафяви обувки с гумени подметки. По време на преструктурирането преди две години той се бе надявал да го назначат за директор на новия отдел, но отново бе прескочен и не го повишиха в длъжност. Боденщайн подозираше, че Хасе щеше да остане на това място до пенсия.

Най-младата служителка на К-ІІ бе криминалната асистентка Катрин Фахингер: суха, бледа жена, преминала двайсетте, която от зимата беше част от екипа на Боденщайн и си вършеше добре работата.

Още вчера следобед Остерман беше разпоредил разследване чрез полицейския компютър, а от интернет бе научил, че мъртвата млада жена не е с много чисто досие. Отнемане на шофьорската книжка заради управление на автомобил в нетрезво състояние, нарушение на закона за наркотичните вещества, шофиране без книжка, кражба в магазин, скандално поведение — Изабел Керстнер никак не си бе поплювала. Боденщайн бе успял да убеди отговорния прокурор, че е необходима спешна аутопсия, за да се изяснят обстоятелствата около смъртта на младата жена, а Пиа Кирххоф бе написала предварителен доклад за прокурора. От нейните документи Боденщайн бе разбрал, че още във Франкфурт тя е работила към К-ІІ, макар и не в бившия му отдел. След седем години прекъсване на работата по специалността Пиа се бе върнала към професията си, но вместо във Франкфурт, бяха я изпратили в Хофхайм. За личния й живот Боденщайн не знаеше нищо. Все едно, той се радваше, че тя ще е от помощ за екипа му.

— Аутопсията на Изабел Керстнер е насрочена за днес предобед в десет часа — тъкмо съобщаваше Остерман. — Вие ще присъствате ли лично, шефе?

— Не — Боденщайн поклати глава, — ще отида още веднъж във ветеринарната клиника и ще говоря със служителите на Керстнер. Франк, вие ще се заемете с това.

— Налага ли се? Тази година вече три пъти присъствам на такова нещо — запротестира Франк Бенке.

— Ако мислите, че не е нередно, шефе, ще отида аз — каза Пиа, а Боденщайн повдигна вежди. Да не би да искаше да му се подмаже или със своето определено съблазнително предложение целеше да се хареса на Бенке? Бенке, подобно на всеки друг, ходеше с неудоволствие на аутопсиите, но присъствието на служител от Криминалната полиция и на служител на Прокуратурата по време на съдебно отваряне на трупа, за жалост, беше задължително.

— Каи, вие ще се опитате да проследите живота на мъртвата — нареди Боденщайн. — Родители, детски градини, училища, образование и тъй нататък. Абсолютно всичко ни интересува. Госпожо Фахингер, вие и Хасе ще отидете в Келкхайм и ще обиколите съседите. Ясно ли е всичко?

— А кой ще ходи в Института по съдебната медицина? — попита Бенке.

— Госпожа Кирххоф — отвърна Боденщайн, без да вдигне поглед. — Вие ще разпитате в лабораторията докъде са стигнали с проверката на колата. На работа, хора! Следващото съвещание е точно в четири часа. На него очаквам да получа първите сведения.

Всички кимнаха и станаха, за да тръгнат по задачите си.

— Един момент, госпожо Кирххоф — каза Боденщайн.

Пиа се спря. Той се облегна на стола си и я загледа внимателно.

— Както сигурно вече сте забелязали — продължи шефът й, когато другите напуснаха помещението, — не съм почитател на авторитарния стил на управление. Но във всеки екип трябва да е ясно кой командва парада. В нашия екип това съм аз. И очаквам нарежданията ми да се изпълняват.

Пиа извърна поглед. Разбра какво имаше предвид Боденщайн.

— Не исках да оспорвам разпорежданията ви — рече тя. — Но забелязах, че Бенке няма особено желание да свърши тази работа. И тъй като аз съм преживяла доста аутопсии и нищо не ми е станало, предложих да го заместя.

Шефът й кимна замислено.

— Ясно — бутна стола назад той, изправи се и й се усмихна, — явно съдебната медицина се очертава подходящ терен за вас. Вчера забелязах колко непринудено се държахте там.