Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Да, специални са — съгласи се Сейер. — Имат само три пръста.

— Само те се използват при стрелбата. Палецът и кутрето не са нужни.

— М-м.

— Това са резервните ръкавици и не съм ги използвал много пъти, та затова са малко твърди — обясни Каник. — Постепенно омекват.

— Нови са, така ли? — присви очи Сейер. — И защо са нови?

— Защо ли? — обърка се Каник. — Ами защото изхвърлих старите.

— Разбирам.

Сейер не го изпускаше от очи. Каник заби поглед в ръкавицата си, покриваща трите му пръста. Тънките ивици кожа се съединяваха в тесен ремък, стегнат около китката му със залепващи се лентички.

— Защо ги изхвърли?

— Защо ли? — Каник бе обзет от силна тревога. — Ами бяха стари и износени.

— Аха.

Сейер си пое дъх през носа.

— Къде ги изхвърли?

— Къде? Не помня.

Каник не си намираше място и плувна в пот. Проклетата жега не знаеше спирка. Момчетата отидоха да се къпят заедно с Турлайф и Инга. На Каник не му се ходеше. Чувстваше се жалък в бански, а и се налагаше да тренира. Някъде там го чакаше купа. За първи път в живота си той щеше да излезе победител. Защо Маргюн не се връща? Какво става?

— Къде ги изхвърли, Каник?

— В пещта за изгаряне на отпадъци.

Хлапето запристъпва неспокойно от крак на крак.

— Премести си краката.

— Мамка му!

— Ти ме излъга, Каник. Каза, че си видял Ерки горе из гората.

— Така беше! Видях го!

— Ерки е видял теб . По-различно е.

Сейер положи усилие да не повишава глас.

— Слушай ме, Каник. Вярвам ти, когато твърдиш, че смъртта на Ерки е била злополука. Морган потвърди думите ти.

За миг по лицето на Каник се изписа облекчение.

— Но според мен не съжаляваш за случилото се.

— Какво? — изплашено отвърна Каник.

— Щом е мъртъв, Ерки няма как да те издаде. Изпреварил си го. Затова си отишъл да съобщиш на Гурвин за трупа на Халдис. Преди Ерки да успее да каже истината, ти си се втурнал да го уличиш в убийството. Никой няма да повярва на побъркан тип като него.

В този миг дойде Маргюн. Тя изгледа несигурно двамата и се прокашля нервно.

— Да не би да се е случило нещо?

Сейер кимна. Маргюн се притесни.

— Каник — най-сетне подзе тя, сякаш готова да запълни плашещото мълчание с каквото и да е маловажно питане, — недей да се разхождаш с тези мокасини, защото те са за конфирмацията на Карстен. Къде си дянал маратонките си?

Ръката с лъка се отпусна. Сърцето на Каник се сви болезнено и изтласка в лицето му прилив гореща кръв. Бъдещето настъпи.

Ето една вероятна версия: Каник е скитал из гората с лъка си. Застрелял е някоя и друга врана и е искал да се прибира, но му е хрумнало да се отбие при Халдис. Сигурно е видял как тя работи на ливадата с гръб към вратата. Промъкнал се е вътре, намерил е портмонето й в кутията за хляб. Може би е извадил късмет или просто е знаел къде го крие Халдис. Излязъл е крадешком, но за свой ужас видял Халдис, застанала на стълбите с мотиката в ръце. Изпаднал е в паника. Та нали винаги действа, без да помисли. Изтръгнал е мотиката от ръцете й, сигурно е имало кратка борба, преди Каник да успее да й отнеме оръжието. Тя го е погледнала изплашено и обвинително, а той е вдигнал мотиката и я е ударил. Носел е ръкавици за стрелба и е оставил незначителни отпечатъци. Халдис се е строполила на стълбите. Каник е хукнал да бяга през ливадата. Спрял се е до кладенеца и е погледнал назад. Неочаквано е забелязал черната сянка между дърветата. Разбрал е, че някой го е видял. Тръгнал е надолу по пътя, но е изтървал портмонето. Ерки се е приближил до къщата и е видял мъртвата Халдис. Вероятно е влязъл в кухнята, обиколил е къщата в несвяст, пипал е врати и первази, оставил е следи от маратонките си. После намерил портмонето, изгубено от Каник. Мушнал го е в джоба си и е продължил пътя си, обсебен от ужасяващото деяние, на което е станал свидетел. Каник е изтичал при шериф Гурвин и е съобщил за убийството. Който подава сигнал в полицията, не е извършителят, естествено. Освен това е излъгал, че е видял някого до стопанството на Халдис. Обстоятелствата са в негова полза. Ерки е луд. Какво каза Морган?

Дебнеха се като куче и котка.

Извади мобилния си телефон от джоба на якето и набра номера на Скаре.

— Какво става?

— Това-онова — Сейер се огледа наоколо.

Надникна през прозореца на колата към гората, потънала в мараня. Прииска му се да се хвърли в морето с главата надолу, да се разхлади от непоносимата жега.

— Някой да е звънил?

Скаре мълчеше. През последното денонощие го преследваше ужасно съмнение. Въпреки силното му убеждение, че е прав, отвътре му нашепваше малък дявол.