Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

Тогава чу звук. Първо реши да не му обръща внимание. Добрият стрелец никога не се разсейва, а продължава невъзмутимо действията си, без да губи концентрация. Шумът обаче се усили. Каник се подразни. Искаше да си довърши серията от три изстрела. Пристигна автомобил. Втората стрела полетя от тетивата. Осмица. Каник изсумтя ядосано и извърна глава. В двора се появи полицай.

Каник свали лъка и остана неподвижен. Сейер крачеше към него в униформеното си облекло. Сигурно е дошъл да попита какво е положението, дали е спал добре. Няма причина за безпокойство. Каник се усмихна колебливо.

— Добро утро, Каник.

Този път Сейер не се усмихваше. Лицето му изглеждаше сериозно и притеснено, а не приветливо както при последната им среща. Полицаят огледа мишената.

— Улучил си десетката — установи той.

— Да — изпъчи се гордо Каник.

— Трудно ли е? — Сейер плъзна любопитен поглед по лъскавия лък, но по лицето му не трепна и мускул.

— Да, трудно е. Занимавам се със стрелба повече от година. Щях да уцеля десетката още веднъж, но вие се появихте и ме разконцентрирахте.

— Моите извинения.

Сейер погледна строго Каник в очите.

— Взехме ти лъка, а ти стреляш. Какво обяснение ще ми дадеш?

— Този е на Кристиян — заби очи в земята Каник. — Даде ми го да го ползвам.

— Но ти нямаше разрешение да стреляш без надзор?

— Маргюн отиде до тоалетната. Трябва да тренирам за националното първенство — сопна се Каник.

— Разбирам, но въпреки това се налага да поговоря с Маргюн.

Каник кимна. Първо към сградата, а после към мишената от подсилена хартия. Стрелбата беше единствената страст на хлапето, а Сейер се канеше да му я отнеме. Мразеше, когато става така. Същевременно нещо в него тиктакаше като бомба секунди преди да се взриви. Усети как сърцето му заби по-силно. Не че задължително означаваше нещо, но този дребен детайл, незабелязан досега, би могъл да се окаже решаващ. Сейер се мъчеше да запази присъствие на духа.

— Е, мога да пострелям тук на площадката, нали? — попита Каник полуумолително, полусърдито. — Няма да ходя в гората. Ако искам да имам шанс в първенството, отсега нататък се налага да тренирам всеки ден.

— Кога е състезанието?

Сейер направо не успя да познае собствения си глас: дрезгав и груб.

— След четири седмици.

Каник все още стоеше в стрелкова позиция. Обут беше в големи черни мокасини, вероятно номер четирийсет и три, с кожена подметка и без зигзагообразна шарка, естествено. По принцип момчетата в тази възраст предпочитат маратонки. Сейер малко се озадачи, когато видя мокасините. Приличаха на официални обувки и не подхождаха никак на отрязаните като шорти дънки. През цялото време инспекторът се бореше срещу странното усещане, което се надигаше в него.

— Спа ли добре през нощта? — приятелски се поинтересува той.

Каник го слушаше объркан. Гласът на полицая звучеше меко, но очите му останаха студени като аспид.

— Спах като заклан — смело отвърна Каник.

Лъжата, излязла от устата му, го замая. Бяха се случили твърде много неща. През нощта той се събуди, когато Маргюн влезе да смени спалното бельо на Филип, и се помъчи да диша равномерно и спокойно. Нямаше да понесе да чуе утешаващия й глас, а и се боеше да заспи. Дебнеше го ужасен кошмар.

— А аз не спах добре — мрачно призна Сейер.

— Така ли? — несигурно попита Каник с нарастващо объркване.

Не беше свикнал възрастните да му споделят подобни неща. Този мъж явно беше по-различен.

— Ще изстреляш ли една стрела, за да погледам? — попита Сейер.

Каник се поколеба.

— Добре, но вече изгубих концентрация и няма да излезе сполучлив изстрел.

— Моля те от любопитство — тихо отвърна Сейер. — Никога не съм наблюдавал отблизо стрелба с лък.

Проследи цялата процедура. Каник се помъчи да се съсредоточи, вдигна лъка, прицели се и отпусна тетивата. Действията му представляваха естетична гледка въпреки килограмите му. По впечатляващ начин лъкът придаваше стегнатост на безформената му фигура. Каник улучи деветката и отпусна лъка.

Погледна към сградата, а после отново към Сейер.

— С ръкавици ли стреляш? — кимна полицаят към ръцете му.

— Да, те са специално предназначени за стрелба с лък. Иначе тетивата ще ми нацепи кожата на пръстите. Някои хора си слагат само кожени пръсти, но аз предпочитам ръкавици. Всъщност се слага само една ръкавица — на ръката, с която опъваш тетивата. Но за по-прегледно имам две ръкавици, другата не ми пречи. Нали знаете — трескаво заобяснява той, — всеки стрелец си има собствен подход. Кристиян, например, мига, преди да отпусне тетивата.