Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Ще се махнем ли оттук, Колберг? Ще отидем ли на село?

Очите на кучето не изпускаха неговите.

— Не разбираш какво ти говоря, нали? Живееш в друг свят. Двамата си живеем доста добре, макар че си глупаче.

Колберг подуши доволно ръката на стопанина си. Сейер бръкна в джоба на жълто-кафявия си панталон и извади случайно останала там кучешка бисквита. Колберг не разбра защо получава награда, но лакомо я излапа и размаха енергично опашка.

— За огромно мое съжаление никога няма да разбера причината — промърмори Сейер. — Какво ли се е случило в действителност помежду им? С какво го е изплашила Халдис? И двамата са мъртви и няма кой да сложи край на неведението ни. Но така май се случва с повечето неща от живота. Странно как се примиряваме с тази мисъл. Сякаш очакваме нещо цял живот, нещо напълно различно, което да даде обяснение на съмненията ни. А ти, глупачето ми — обърна се той към кучето, — чакаш само следващото ядене.

Колберг направи див скок и продължи да размахва опашка.

— Изморен съм — на глас призна Сейер. — Хайде да се прибираме.

Обърна гръб на града и пое към къщи.

Обърна гръб на гробището. Прониза го болка.

Скаре изглеждаше в приповдигнато настроение, току-що си бе взел душ, а и имаше слънчев загар.

— Какво става с теб? — удиви се Сейер.

— Нищо, просто се чувствам добре.

— Ясно. Да са звънили от лабораторията? Сравнили ли са отпечатъците?

— Отпечатъци на Ерки има из цялата къща. Пипал е дори огледалото. По мотиката има неясни отпечатъци, но работят по въпроса.

— Разпечата ли снощния разпит?

— Да, заповядай, шефе.

Подаде на Сейер найлонов джоб с книжа и прехапа долната си устна.

— Какво ще стане с хлапето?

— Нищо особено. Морган потвърди, че е било злополука. Най-вероятно Каник ще остане в детския дом, а това е най-доброто решение с оглед на обстоятелствата. Достатъчно неприятности му се струпаха. Има нужда от спокойствие, а не да го местят някъде за пореден път. Ще отида да го доведа. Едва ли се намира в добра форма, но тая мъничка надежда да е уловил нещо, което е убягнало на Морган, та да получим някакво обяснение.

— Наистина ли се надяваш? — скептично го погледна Скаре. — Та той е едно изплашено до смърт хлапе.

— Децата са наблюдателни — настоя Сейер.

— Всъщност изобщо не са такива. Просто децата обръщат внимание на неща, които по някаква причина убягват на възрастните — поправи го Скаре.

— А това понякога ни е от полза.

— Нещо ти става — намръщи се Скаре.

— В смисъл?

— Като че ли не можеш да приемеш какво се е случило. Никак не ти е присъщо.

— Просто съм любопитен — лаконично отвърна Сейер.

— Виждаш ми се по-скоро изморен.

— Снощи ме сърбеше абсолютно навсякъде — сериозно обясни старши инспекторът и излезе от кабинета след направеното драматично признание.

— Казвате се Мортен Гарпе?

— Да.

— Но се представяте като Морган?

— Сред приятелите ми, дето ги нямам, съм известен като Морган.

— Нямате приятели? Защо тогава се представяте така?

— По-готино е, не мислите ли?

Тук Скаре бе пропуснал да отбележи, че и двамата избухнаха в смях.

— И така, Мортен. С други думи, вие сте сам на света?

— Не ме бива да завързвам приятелства. Имам само един близък приятел и той е на топло. А, и сестра ми в Осло.

— За какво е осъден?

— За въоръжен грабеж. Аз карах колата, но той не ме издаде на полицията. Тези пари от банка „Фокус“ бяха за него.

— Значи отдавна ви е притискал да му се реванширате?

— Да.

— И сега искате да сложите край на изнудването?

— Така или иначе ще лежа дълго в затвора. Вече няма никакво значение.

— Прав сте. Няма. После ще говорим за обира, а сега ми разкажете за Ерки.

Тук Скаре бе отбелязал дългата пауза в разговора им с черта.

— Той ми каза всичко за майка си и ми описа какво се е случило. И двамата с него сме зодия Скорпион. Той е роден седмица след мен. Най-добрите и най-лошите хора са скорпиони, знаете ли?

— Не. Какво искате да кажете с „каза ми всичко“?

Сейер остави книжата и се замисли колко много специалисти години наред се бяха мъчили да изкопчат истината от Ерки с всевъзможни хитрини, а Мортен бе успял да го направи само за няколко часа.

— Помнеше ли той нещо от убийството на Халдис?

— Почти нищо. Спомена, че крещяла и изглеждала заплашително. Очите му се отнесоха нанякъде, когато потъна в спомена.