Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Ей, момче — продължи Морган. — Да ти се намира термос с кафе и сандвич? Направо умираме от глад.

— Нося шоколадови десерти в куфара, но сигурно вече са се разтопили.

Ерки реагира мигновено на думите му. Изправи се и размаха ръце.

— Донеси куфара!

— Я по-спокойно — тихо го спря Морган. — Ти иди, че той може и да офейка. Ще си ги поделим двамата, чуваш ли!

Ерки закуцука към вратата. Започна да търси куфара. Щура се известно време из храстите, като притискаше раната на бедрото си. Най-сетне намери куфара, а по-нагоре се натъкна и на лъка. Замъкна всичко към къщата. Отвори куфара. Вътре лежаха стрели и доста непознати за него пособия, както и един „Марс“ и един „Сникърс“. Пръстите му трепереха, докато ги вадеше. Влезе в къщата с по един шоколадов десерт във всяка ръка. „Сникърс“ и „Марс“, „Сникърс“ и „Марс“. Мек, полуразтопен шоколад — единият с фъстъци, другият с карамел. Хартията шумолеше. Ерки вървеше и ги претегляше в ръцете си. И двата десерта му се струваха вкусни, но винаги предпочиташе „Марс“. Имаше право само на единия и направо се чудеше какво да реши. Морган се втурна и грабна „Сникърс“-а.

— Този е за мен. Ти вземи „Марс“-а. А Шишко ще го почерпим с уиски.

Каник погледна крадешком бутилката на прозореца. Нямаше нищо против малко бира. Беше готов да се напие, само да не се случи твърде бързо. Силният алкохол обаче никак не му понасяше. Поклати отрицателно глава. Двамата лапаха шоколада, облизваха се и мляскаха като деца. Напуши го смях въпреки отчаянието, но се ограничи само с жалък звук, подобен на хълцане.

— Нищо няма да ти сторим — успокои го Ерки с причудлива усмивка.

— Точно това не сме го обсъдили още — възрази Морган и преглътна.

— У него няма нищо, което да ни потрябва, освен шоколад.

— Може пък Шишко да ни помогне някак?

— Така или иначе всичко ще отиде по дяволите. Със или без Яник.

— Каник — поправи го Каник.

Морган си избърса устата с опакото на дланта.

— Искаш да се прибереш при мама, а?

— Не, при Маргюн.

В гласа на момчето прозвуча кураж, сякаш отново се бе обнадеждило, че все пак няма да го убият. Двамата му похитители ядяха шоколад и това определено им придаваше по-човешки облик.

— Каква е тази Маргюн?

— Възпитателката в изправителния дом — промърмори Каник.

— Боже мой, та ние сме били замесени от едно тесто — захили се Морган. — Какви си ги вършил в младежките си години, та си попаднал там? Освен дето си се тъпкал като за световно?

— Имам нарушена обмяна на веществата — оправда се Каник.

— И майка ми казваше така, когато надебеля. Пийни си уиски и обмяната ти ще се ускори.

— Не, благодаря — отклони поканата Каник.

Мислеше за Маргюн. Помъчи се да си представи с какво се занимава тя в момента. Колко пъти е поглеждала часовника. Сигурно ще мине известно време, преди да се разтревожи. Каник често изчезваше нанякъде. Най-вероятно Маргюн ще се притесни едва надвечер. Знаеше, че Каник за нищо на света не би пропуснал вечерята. Към осем ще започне да наднича с очакване през прозореца. Ще мине още час, докато изпрати Карстен и Филип да го търсят. Дотогава може да се случи какво ли не! До вечерта оставаше много време. Каник трябваше да прекара цяла вечност в компанията на двама пияни луди, единият от които с револвер! Отчаянието го подтикна все пак да погледне крадешком към бутилката уиски. Морган забеляза проявения интерес.

— Пийни си, де. Не се стеснявай.

Каник го послуша. Алкохолът представляваше единственият му шанс да забрави. Първата глътка предизвика мощна вътрешна експлозия в организма му. Започна от устата и се разпространи надолу към стомаха. Каник си пое въздух с мъка и избърса бликналите в очите си сълзи.

— Още три-четири глътки и ще се почувстваш по-добре — увери го седналият на пода Морган, докато си облизваше пръстите. — Разкажи ни защо си в изправителен дом.

— Откъде да знам — сопна му се Каник, но бързо се разкая за сърдития си тон. Ами ако го е обидил?

— Значи нямаш представа защо възрастните са те настанили там? Хич не ти липсва нахалство. Аз да не би да обвинявам майка си, задето ограбвам банки? Или Ерки да не би да се сърди на неговата майка, че е напълно изперкал?

Каник стрелна Морган с поглед. Ограбва банки?

— Виж надписа на тениската му. Май наистина стоварва вината върху „другите“.

— Я го виж ти! — вдигна вежди Морган. — Опитваш се да се спречкаш, а? Ерки, защити се, човече.

— Нападнат ли съм? — простичко попита Ерки.