Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Ето, това е онзи, дето много иска да се казва Морган.

— Ей, Ерки! — удивено ги зяпна Морган. — Да не си ходил до месаря за сланина?

Подпря се върху рамката на вратата и загледа внушителната двойна брадичка на Каник с невярващи очи. Слиса се, когато забеляза тлъстите му бедра с обиколка колкото талията на Ерки.

Каник огледа носа му.

— Улучи ме в бедрото.

— Мамка му, Ерки, кървиш като заклано прасе!

— Нали ти казах, улучи ме — Ерки се наведе да вземе стрелата. — С ето това.

Морган я разгледа с любопитство и плъзна пръст по жълтите и червени пера.

— Брей, гледай ти. Да не го раздаваш индианец? А има ли каубой?

Каник поклати отривисто глава.

— С-само с-се упражнявам — заекна той.

— За какво?

— З-за първенството з-за младежи.

Досега Каник бе притаил дъх. Едва успя да изрече думите. Ерки чу ясно звука от зле настроена гайда.

— Вкарай го вътре.

Морган отстъпи заднишком и им направи място да влязат. Ерки избута Каник пред себе си, докато обмисляше с какво да превърже бедрото си, за да спре кървенето.

— Трябва да се прибирам вкъщи — изхленчи Каник и спря.

— Я сядай на дивана — скастри го Морган. — Първо ще си изясним положението. Може да ни потрябваш.

Каник не откъсваше очи от носа на Морган. Гледката беше потресаваща. Откъснатата част се клатеше заплашително, а цветът му напомняше на изгнил картоф. Каник забеляза бутилката уиски на пода, радиото върху перваза и стърчащата от стената стрела. Типът с къдравата коса очевидно беше пиян. Това никак не успокои Каник. Свлече се на дивана; не знаеше къде да си дене ръцете. После чу въпроса, от който се опасяваше най-много:

— Някой знае ли къде си?

Не. Никой. Нямаха представа къде да го търсят освен ако Маргюн не се досети да провери в шкафа. Ще открие, че лъкът липсва, и ще се сети къде е отишъл Каник. Да, ама гората е голяма. Ще мине цяла вечност, докато го намерят, а и няма да започнат да го търсят веднага. Първо Маргюн ще изпрати Карстен и Филип на обиколка из района. А те са отчайващо мързеливи и не се ориентират добре.

— Казвай! — хлъцна Морган.

— Не — прошепна Каник. — Никой не знае къде съм.

— Много гадно, а?

Каник наведе глава. Не просто гадно. Това беше краят.

— Да ти се намира леденостудена бира?

Морган се облиза. Задавайки въпроса, усети как го обзема нетърпима жажда.

Каник не очакваше точно такъв въпрос.

— Имам ментови бонбони — смотолеви той.

— Добре, и те ще свършат работа. В устата ми няма и капка слюнка.

Каник бръкна в джоба на панталоните си и извади кутийката. Морган я грабна от ръцете му, бори се известно време със слепените един за друга бонбони, но накрая успя да отдели три и ги лапна.

— Сега ще се представим — премлясна той. — Това е Ерки. Той е обсебен от зли духове и непрекъснато разговаря с тях. Аз се казвам Морган и от полицията ме издирват за една дребна криминална проява от тази сутрин. Ще убием времето този следобед заедно. Този ненормалник ми обезобрази носа — додаде той. — Само да имаш едно наум. Гледай да не му се пречкаш.

Каник кимна със сериозно изражение. Много добре разбираше какво има предвид Морган.

— А ти как се казваш?

Аз съм човекът, който иска да го наричат Джеронимо. Следотърсачът. Великолепният стрелец.

— Извинявай, би ли повторил, че не чух?

— Каник.

— Че как живееш с такова име?

— Правя всичко по силите си — унило отвърна Каник.

— Ха-ха, хлапето има чувство за хумор.

Ерки се бе проснал на пода. Намери си коженото яке и се уви в него, стискайки бедрото си с две ръце.

— Виждал съм го и преди — тихо обясни той.

— Къде?

— До двора на убитата старица.

— Какво? — рязко се надигна Морган. — Той видя ли те? Това ли е момчето, дето играело наблизо? Нали съобщиха за него по радиото? А?

Каник сведе поглед.

— Ау, ау, сега работата стана сериозна. Мамка му, Ерки, та той те е видял. Трябва да се отървем от него!

От устата на Каник се изтръгна писък като от настъпена гумена играчка. Дългите му мигли запърхаха от страх.

— Май си говорил с ченгетата, а?

Каник мълчеше.

— Е, на Ерки не му пука от тази работа. Малко е странен. Всъщност и двамата сме приятелски настроени. Просто ни е скучно. Сега очакваме нощта. Впрочем Ерки побеснява истински чак през нощта. Зъбите му порастват и ушите му се изострят. Нали така, Ерки?

Ерки също мълчеше. Измери Каник с поглед. Очите на дебелото хлапе светеха от страх. То дъвчеше ожесточено долната си устна, а по лицето му не бе останала и капка кръв.