Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

Ерки си мислеше за Юханес: побелял, сбръчкан и съсухрен старец с изгаснал поглед. В очите му Ерки виждаше себе си, сякаш са роднини. Очи без надежда. И неочаквано той се качи на стълба.

— Пропи се. Съпругата му почина, а Юханес се стопи само за няколко месеца.

— Звучи като мама след смъртта на баща ми — изкоментира Морган.

— Пропи се. Наливаше се денонощно, без почивка, месеци наред. Хората чукаха на вратата му, за да го подкрепят, но той не искаше помощта им.

— И е умрял от алкохолно натравяне?

— Не. Най-сетне един ден се събудил изтрезнял след поредния запой, при който със свещеника си поделили бутилка ракия.

— Явно е бил готин свещеник.

— Видя ме и ме извика, но аз не спрях. Не го послушах и с бърза крачка минах през портата, а после се скрих зад оранжериите.

— Защо те е викал?

— Стига си ме нервирал. — Ерки се обърна и дръпна бутилката от ръцете на Морган. — Юханес си намери работа при свещеника като общ работник. Варосваше стените на църквата. Беше се качил на дълга стълба и работеше усилено. Ерки Юрма се приближи. Юханес не чу стъпките му, защото беше много зает с работата си, а и си свирукаше с уста, весел и изтрезнял. Тогава изпитах разочарование. Юханес бе заприличал на всички останали. Извиках му: Ей, ти, там горе! О, Исусе Христе, само да беше видял как подскочи той! Оттласна се от стената, подплашен от вика ми и стълбата описа голяма дъга. Юханес падна назад.

— О, не, мамка му!

— Удари се в най-горния камък. Останах загледан в счупената му глава. Краката му потръпнаха конвулсивно няколко пъти, а после всичко свърши. Скрих се зад един надгробен камък. Свещеникът довтаса веднага. Беше чул крясъците.

— И натопиха теб?

— Аз си бях виновен.

— Ерки, как е възможно да си такъв карък? Да не си роден на петък, тринайсети?

— После ме прибраха вкъщи.

— Какво им каза?

— Нищо. Нестор ме помоли да си трая.

— Нестор? — разтърка очи Морган. — Как си успял да се забъркаш в толкова много неприятности? Не ми стига акълът. А аз си мислех, че на мен не ми върви. А онази, дето са я намерили вчера? И тя ли е инцидент? Кажи си, както си е.

Ерки бавно обърна лицето към Морган.

— Нали вече ти казах. Нещата просто се случват.

— Това обяснение май е малко лековато, а? Ченгетата ще те разпитват. Трябва да си измислиш по-достоверен отговор.

— Аз съм вълна — драматично обяви Ерки. — Избухвам само веднъж.

— Ами да, точно това ще им кажеш, та да те върнат бързо в болницата. — Морган избърса челото си. — Боли ме носът — оплака се той.

— Можеш да си оправиш носа със силата на волята, ако се понапрегнеш — вдигна рамене Ерки.

— Така ли?

— С всичките си сили накарай възпалението да спре. Ще се излекуваш сам.

— Да не съм китаец. Не вярвам на такива глупости.

— Затова си болен.

— Защо ти не ме излекуваш? — иронично попита Морган. — Вече не мога да се напрягам. Отпуснат съм като желе.

— Трябва ти да го направиш.

— Как не се сетих — кисело отвърна Морган. — Ей, слушай — сети се той, — веднъж гледах един тип по телевизията. Счупи стъкло със силата на волята си. Изглеждаше страшно впечатляващо, но всъщност е само филмов трик.

— Какво толкова впечатляващо има да счупиш стъкло със силата на волята си — учуди се Ерки. — И аз мога да го направя. Стъклото се намира под постоянно напрежение. Не е никак трудно.

— Я виж ти! Защо тогава не тръгнеш на турне?

— Нямам желание.

— А кой те научи на такива мурафети?

— Вълшебникът от Сентръл Парк.

— Хубаво е, че имаш чувство за хумор. Ще ни е нужно.

— Знаеш ли какво можеше да прави той? Опъваше кожата на ръцете си, докато се напука.

— Хайде тогава да ми направиш някой фокус. Само недей да чупиш бутилката с уиски.

— Тук няма стъкла — замисли се Ерки. — Прозорците са изпотрошени.

— Май някой те е изпреварил.

— Но там са останали няколко по-едри парчета стъкло — Ерки посочи прозореца към двора.

— Ами счупи ги — подкани го Морган нетърпеливо.

Забавляваше се адски много, но го обзе и отвращение, защото можеше да се случи всичко.

Ерки стана бавно от дивана, вторачи се в прозореца и седна на пода; наведе глава и затвори очи. Морган го изгледа със смесица от радост и меланхолия. Ерки продължаваше да гледа парчето стъкло най-горе вдясно на рамката, което светеше заради слънчевите лъчи. Морган разсъждаваше апатично, че май е нужно да вземе решение какво ще предприемат в бъдеще. Топлината от уискито бе изцедила силите му и предпочиташе да се радва на полудрямката, вместо да мисли. Животът не се стече според очакванията му. За Ерки важеше същото. Той изглеждаше толкова нелепо, седнал на пода: стегнат възел от воля и сила. Морган се удиви колко слабичък, направо хилав е Ерки. А сега щеше да му представи свой номер. Просто му се свиваше сърцето при мисълта за бъдещия неуспех на фокуса. Ерки щеше да остане разочарован. Морган обмисляше как да го утеши. Например, ще му обясни, че уискито му е отнело магическите способности.