Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

В този миг се спъна и се просна по лице в сухата трева. Не се отказа, продължи да се бори. Помъчи се да намери с какво да се защити, та да убие преследвача си, преди онзи да го е изпреварил! Разрови тревата, търсейки пръчка, но намери само сухи клонки. Нямаше дори камък, с който да го замери. Изтощен, Каник видя как животът му си отива безвъзвратно, как се изгубва пред очите му. Предаде се. Сви се на топка и остана легнал на земята. Не му беше минавало през ума, че е възможно да загине толкова млад. Напрегна последните си сили, за да се подготви за предстоящото. Стъпките на Ерки приближаваха. Най-сетне спряха до него. Та този тип беше напълно луд. Нямаше да се държи като нормален човек. Ето, това е най-лошото: да не знаеш какво да очакваш от него. Каник си припомни всички истории, които бе слушал за Ерки.

— Който се страхува от мечка, да не ходи в гората — прошепна Ерки.

Каник чу тихия му глас. Остана да лежи вцепенен на земята. Изглеждаше кажи-речи вече мъртъв. Нямаше какво повече да си кажат. Въпреки това Каник предпазливо извърна глава и зърна част от черния панталон на Ерки. Размяташе се насам-натам. Впечатляващо — явно раната не го притесняваше. Още едно доказателство за лудостта му. Сигурно изобщо не усещаше болка по тялото си, а какво оставаше за други страдания. Ерки беше безчувствен. „Да си луд — помисли си Каник, — означава да проявяваш пълна апатия към всичко наоколо.“

— Ставай.

Гласът на Ерки не прозвуча заплашително, а по-скоро леко учудено. Каник се изправи с усилие. През цялото време стоеше с наведена глава. Очакваше да му зашлеви шамар и искаше поне да посрещне удара с чело и слепоочие. Най-големият кошмар на Каник беше плесница по дебелата му буза. Струваше му се страшно унизително. Ерки обаче не го удари.

— Отивай в къщата — просто заповяда Ерки.

Не повиши глас и Каник го намери за доста заплашително. Така говорят садистите, които обичат да измъчват хора. Ясният глас на Ерки звучеше тихо и не се връзваше с външния му вид. Отблизо Ерки изглеждащо зловещо. Особено страшни бяха очите му. Каник не смееше да ги погледне. Отлагаше този миг, защото беше убеден, че това ще доведе до окончателната му кончина.

Отивай в къщата. Ерки се е крил там през цялото време. Изобщо не е тръгнал към Швеция, както съобщиха по радиото. Влизайки в къщата заедно с Ерки, Каник все едно прекрачи прага на царството на мъртвите. Вътре няма да се чуе, ако извика за помощ. Разтрепери се неудържимо. Ето, настъпи часът на наказанието за всичко, сторено от него.

Ако не си вземеш поука от грешките, не знам какво те чака за в бъдеще, Каник.

Бъдещето, което никога не го бе тревожило, не само че го застигна, ами и беше на път да се изпари. Вероятно ще умре в адски мъки. Каник се страхуваше единствено от болката. Тлъстините по тялото му се разтресоха от ужас. Само да можеше да изпадне в несвяст и да изчезне, да потъне бавно в пирена. Беше готов на всичко, за да избяга от този кошмар, но нямаше къде да се дене. Не припадна. Ерки чакаше търпеливо, защото беше уверен в победата си: Каник нямаше как да се измъкне.

Тогава видя револвера. Осени го спасителна мисъл, родила се в отчаяната му, полумъртва душа: ако го убие с куршум, няма да го изтезава. Това беше последната надежда на Каник. Бавно запристъпва в тревата. Не разбираше как така си мести краката. Те се движеха против волята му, приближаваха към къщата, макар той да не искаше да влиза там. Носеха го към гибелта му. Ерки го следваше бавно, мушнал револвера в колана с големия орел, придържайки раната с ръка. Тя кървеше силно, но ако я превържеше, щеше да се оправи. Не изглеждаше опасна.

— Страх те е — установи Ерки.

Каник спря. Опита се да разбере какво е намислила тази откачалка. Дали и това е част от изтезанията: първо го предразполага, а после му нанася смъртоносния удар, идващ като спасение от мъченията. Може би изпитва удоволствие да наблюдава ужаса на жертвата си, когато тя осъзнае, че все пак ще умре. Той така се унесе в подобни мисли, че спря на пътеката. Наложи се Ерки да го побутне. Каник се сепна и жално изохка, но не последва изстрел. Отново тръгна. Къщата вече се виждаше между дърветата. Струваше му се, че са вървели цяла вечност, а в действителност бяха изминали само няколкостотин метра. Спряха на двора. Дойде ред на втория шокиращ миг за Каник. На вратата стоеше рус мъж.

Двама са. Единият ще го държи, докато другият го измъчва! Каник се насили да изгуби съзнание, да се строполи напред, но коленете му не се подкосиха. „Искам да умра“ — помисли си той и затвори очи. Чакаше изстрела с наведена глава. Ерки го бутна.