Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

Изведнъж млъкна и се загледа в напитката си. Очевидно се колебаеше да продължи ли с откровенията си, или да спре дотук, без да прекрачва границата.

— За беда — повтори тя — самата аз започнах да се чудя дали действително притежава такава способност; дали наистина вижда повече от останалите и предизвиква случки чрез дълбока концентрация. Питала съм се възможно ли е да отключва събития със силата на волята.

Ето. Вече го каза.

Сейер смръщи вежди. Изпита дълбоко разочарование. Тъкмо я хареса, а сега разбра, че и тя не е с всичкия си. Не е трезвомислещата, интелигентна жена, за каквато я бе сметнал. Проклятие!

— Разкажете ми по-подробно за тези ваши съмнения — помоли той.

Тя плъзна поглед над статуята на голо момиче на колене, издигната в двора, а после и над целия болничен комплекс.

— Ще ви опиша първия си сеанс с Ерки. Всички пациенти посещават групова терапия, но имат и терапевт за индивидуални занимания. И така, дойде уреченият ден и час. Чаках го в кабинета си. Любопитно ми беше дали ще пристигне навреме, след като му бях показала къде трябва да се яви. Дойде на секундата. Дадох му знак да седна на дивана до прозореца. Той ме послуша. Отпусна се на дивана, без да обели дума. Не му виждах очите. В стаята цареше тишина. При първия сеанс с пациента и при първите разменени думи винаги има някаква магия.

Тя говореше тихо и страшно бавно. Сейер усети как гласът й го завлича в мислите й. Сякаш изведнъж самият той се озова в кабинета й по време на първата й среща с Ерки.

— Разполагаме точно с един час, започнах аз. Днес ти ще решиш как да го използваме. Той мълчеше. Не наруших тишината, тя не ме смущава. Пациентите обикновено не говорят много, а се случва и да не обелят дума при първата ни среща. Че дори и при втората. Поведението му не ме учуди. Той се разположи удобно, отпусна се, видимо си почиваше. Не ми изглеждаше нито нервен, нито стегнат. Реших да поговоря малко за себе си, тихо и спокойно.

— Какво? Разрешено ли ви е изобщо да споделяте за себе си?

— Разбира се, но в разумни граници. — Тя заговори напевно: — Трябва да говоря за лични неща, без да разголвам интимни тайни; да му засвидетелствам загриженост, без да навлизам в личното му пространство; да бъда категорична, но не и остра или авторитарна; да му съчувствам, но не и да сантименталнича. И така нататък и така нататък. Казах на Ерки, че двамата с него ще си измислим само наш си език, неразбираем за останалите. Под „останалите“ имах предвид гласовете в него, които го тласкат в различни посоки и му вгорчават живота. Предложих му този наш начин на комуникация да си остане наша тайна. Шифър. Ако иска да ми каже нещо, да използва този шифър, а аз ще го разгадая. Само ми е нужно малко време, но разтълкуването на съобщението си е мой проблем. — Тя спря, за да си поеме дъх. — Но той продължаваше да седи, а времето си течеше. Чаках да ми даде някакъв знак. Накрая задрямах, а и присъствието му действаше успокояващо. Той седеше като стопанин на стаята. Най-сетне се изправи, а аз се сепнах. Без да ме погледне, Ерки тръгна към вратата. Това противоречи на правилата и аз го спрях. Той обаче само се извърна и посочи лявата си китка, където не носеше часовник. Минал бе един час. На стената също нямаше часовник, и въпреки това Ерки имаше право: бяха изминали точно шейсет минути от началото на срещата ни.

— Вие как постъпихте? — полюбопитства Сейер.

— Опитах се да го преметна — засмя се тихо тя. — Казах му с усмивка на уста, че остават още пет минути. Тогава от устата му се изплъзна първата дума, предназначена за мен: Лъжете.

Сейер погледна зелените поляни през прозорците на столовата. Времето бе напреднало, налагаше се да се връща в Камарата с важни записки по случая. Дори не бе звънял да попита има ли нова информация. Не беше изключено вече да са намерили похитителя и заложника, докато той се захласваше по психиатрията и нейните загадки. Или по самата психиатърка. Размечта се какво би могло да бъде бъдещето му, различно от очакванията му.

— След сеанса записах в бележника си „Едно на нула за Ерки“.

— Как би реагирал той, ако се почувства застрашен?

Тя го погледна и изражението й стана угрижено, когато се сети в какво положение се намираше Ерки в момента.

— Ще се отдръпне, ще заеме отбранителна позиция.

— А ако няма накъде повече да се отдръпва? Ако някой го заплаши и го провокира достатъчно упорито? Какво ще направи?

— Преди малко се опитах да ви кажа, но вие не схванахте намека. Ще го ухапе.