Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

Очите на жабата, бледозелени с черна ивица, го гледаха втренчено. Кожата на гърба й беше грапава и неравна, но отдолу ставаше по-гладка. Сейер стисна долната й част и избута пълнежа към горната. Сега жабата придоби много атлетичен вид с широки рамене и издут гръден кош.

После изпробва друг вариант. Изтласка пълнежа надолу към корема й, та главата й да увисне на една страна, отпусната като парцал. Остави я на масата. Желеподобният пълнеж не потече обратно, както си мислеше той, не си възвърна сам формата. Сейер отново взе жабата и се зае да я моделира, за да я приведе според възможностите си в първоначалния й вид. Когато реши, че фигурата отново заприлича на жаба, я остави на мястото й.

— Много забавно — отбеляза тихо той.

— И полезно — кимна доктор Стрюел и погали с пръст гърба на жабата.

— За какво служи?

— За да се мачка в ръцете, както постъпихте вие. Начинът ви на моделиране ми подсказва какъв човек сте.

— Няма да се хвана на тези приказки — поклати глава той.

Тя се усмихна почти майчински.

— Това е самата истина. Разкрива ми какъв е подходът на пациента към нещата от живота. — Сейер я слушаше скептично, но гласът й го завладя. — Вие, например, я вдигнахте много предпазливо и се замислихте, преди да я стиснете. Когато разбрахте за променливата й форма, опитахте всички възможности една след друга. Мнозина намират жабата за гнусна, но не и вие. От начина, по който наклонихте глава, когато погледнахте в очите й, съдя, че посрещате изненадите на живота открито и дружелюбно. Стиснахте жабата внимателно, почти нежно, сякаш се бояхте да не я спукате. Няма такава опасност, поне производителят дава гаранция срещу спукване. Ако, разбира се, нямате необичайно остри нокти — додаде тя. — Вие обаче се отказахте сравнително бързо, сякаш се побояхте заниманието ви да не се превърне в опасна мания. И не на последно място: погрижихте се да възвърнете на жабата първоначалната й форма, преди да я оставите на масата.

Тя направи пауза и го изгледа продължително.

— Вие сте внимателен човек, но любопитството не ви е чуждо. Малко сте старомоден, боите се от нови, необичайни форми. Обичате, когато нещата си изглеждат постарому и си остават такива, каквито ги познавате открай време.

Той се засмя несигурно. Гласът й неочаквано го размекна. Всъщност се почувства като направен от желе.

— С помощта на тази жаба и хиляди други дреболии, игри и задачи, но най-вече чрез прекарано заедно с вас време бих могла да науча за вас повече, отколкото знаете самият вие.

Не ви липсва самоувереност.

— Ерки виждал ли е жабата? — попита той.

— Разбира се. Тя винаги стои тук.

— Какво направи с нея?

— Каза: Махнете веднага това гадно, гнусно животно, преди да съм му отхапал главата и да съм разпръснал вътрешностите му върху масата.

— Повярвахте ли му?

— Той никога не лъже.

— Но нали твърдите, че не е агресивен?

Внезапно тя взе жабата и започна да дърпа с всички сили четирите й крака. Те се разтягаха като ластици. Гледката направо потресе Сейер. Накрая завърза на възел първо двата предни крака, а после и задните и остави жабата по гръб върху масата. Безпомощната поза създаваше впечатление за неистова болка. Когато видя изражението на Сейер, тя се засмя от сърце.

— Нека ви покажа стаята му.

— Няма ли да развържете краката й? — тревожно попита той.

— Не — заядливо се усмихна тя.

През тялото му премина вълна. Той се ослуша удивен.

Надникнаха в стаята на Ерки. Обикновена стая с легло, скрин, мивка и огледало, закрито с вестник. Вероятно не желае да се гледа, когато минава оттам. Тесният, отворен в момента прозорец се намираше на високо. Стаята изглеждаше гола, по пода и стените нямаше нищо.

— Прилича на онова, което предлагаме ние — замислено отбеляза Сейер. — На обикновена килия.

— Тук не заключваме вратите.

Той влезе и се облегна на стената.

— Защо се впуснахте в дебрите на психиатрията?

Сейер прочете баджа с името й. Др. С. Стрюел. Започна да гадае какво ли е малкото й име. Сулвай? Силвия?

— Защото — подзе тя и затвори очи — обикновените хора — наблегна на „обикновените“, сякаш за да изрази пренебрежението си, — тоест успяващите, привлекателните, целеустремени хора, които спазват всички норми, постигат целите си без затруднения, притежават безупречни антени за улавяне на социални сигнали, навигират безпогрешно, стигат до желаната дестинация и получават каквото искат, ми се струват скучни.