Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

Настаниха се в столовата и лекарката изцеди резен лимон в кока-колата си.

— Бихте ли обяснили на съвсем обикновен човек какво всъщност представлява психозата? — полюбопитства Сейер.

Той забеляза как напитката изсветля под въздействието на лимоновия сок.

— Вие съвсем обикновен човек ли сте?

В тона й долови заядлива нотка. Не разбра дали да разтълкува репликата й като комплимент, или като нещо друго. Смути се и разбута мобилния телефон, закачен на колана му.

— Някак си е почти невъзможно да се обясни, прекалено абстрактно е — тихо продължи тя. — Но аз бих го представила като скривалище. При психозата отсъстват всички нормални защитни механизми. Душата на болния сякаш е изложена на всевъзможни въздействия. Всеки може да навлезе в нея. Дори най-невинната обида се преживява като вражеска атака. Ерки си е намерил убежище. Опитва се да оцелее, като си изгражда вътрешна стратегия за самосъхранение: вид коригираща инстанция, която постепенно взема превес и ограничава свободата му и възможностите му за самостоятелни решения. Разбирате ли?

Тя отпи от кока-колата и избърса устата си с ръка.

Сейер кимна.

— Той иска ли да се отърве от това състояние?

— Вероятно не и точно в това се крие проблемът, защото всички болести носят някаква изгода за страдащия, разбира се. Нали се сещате, все някой се суети около нас и ни глези, докато сме на легло с висока температура. Толкова е приятно.

При вас сигурно е така , огорчено си помисли той.

— Колко болен е Ерки?

— Налице са някои проблеми, но той все пак не е на легло. Храни се, пие си лекарствата. С други думи, показва известно желание да ни сътрудничи.

— А какво представлява шизофренията?

— Поради нашата безпомощност наричаме психозата така, когато се задържи известно време, да кажем няколко месеца, защото е по-удобно да мислим в ограничен брой категории.

— Ерки отдавна ли е болен?

— Мнозина лекари са го отписали като неспасяем случай. Местят го от болница в болница, все едно е продукт за рекламация — въздъхна тежко тя. — Ако е убил тази жена, се опасявам, че за него вече няма надежда. Никой няма да бъде в състояние да му помогне. Не и както исках да го направя аз.

— А какво знаете относно причината за болестта му? — погледна я той и вдигна чашата.

— Не много. Имам си разни теории.

— Ще ги споделите ли с мен?

— От време на време съм се питала дали смъртта на майка му не е отключила болестта му.

— Според слуховете именно Ерки е причинил смъртта й — побърза да припомни Сейер. Май прекали.

— Чувала съм подобни спекулации. Самият Ерки ги разпространи.

— Защо?

— Защото той така си мисли.

— А вие как мислите?

— Предпочитам да оставя въпроса без отговор. Всички се нуждаем от втори шанс — твърдо заяви тя.

„Да — помисли си Сейер. — И аз имам нужда от втори шанс, но сигурно няма да се възползвам от него, дори да ми кацне в скута.“ Няма пръстен, но това не означава нищо. Някога пръстенът беше сигурен знак. Така човек отсяваше необвързаните. Така стори той и с Елисе. Гладки, дълги пръсти без халка. „Що за глупости ми минават през главата“ — смъмри се мислено той.

— Как е починала майка му? — попита на глас Сейер.

— Паднала е по стълбите.

— Той ли я е бутнал?

— Бил е на осем години.

— Децата на тази възраст са доста непредпазливи. Случва се да ударят някого по невнимание, докато играят. Ерки си е бил вкъщи, нали?

— Станал е свидетел на злополуката.

— Нямало ли друг у дома?

— Не.

— Какво точно знаете за инцидента?

— Почти нищо. Когато линейката пристигнала, седял на стълбите, явно от доста време, неспособен да помръдне.

Тя бръкна в джоба на блузата си и извади пакет леки цигари.

— Случило се е много отдавна — уточни тя.

— Още нещо: шериф Гурвин спомена, че Ерки е живял известно време в САЩ.

— Бил е в Ню Йорк седем години, заедно с баща си и сестра си. Прибирали са се в Норвегия по празниците.

— А верни ли са слуховете за контактите му с необикновен мъж в САЩ?

— Нямаше как да ги проверя — внезапно се усмихна тя. — Разговарях с баща му. Той ми призна, че не му държал сметка с какво се занимава в свободното си време. Интересуваше се повече от дъщеря си. За разлика от Ерки тя се справяла с всичко, особено я бивало в общуването. Говорите за магьосника, нали?

— Може този човек да му е пуснал някоя муха в главата.

— Ерки вероятно вече си е имал. Това обаче ни най-малко не подобри състоянието му. А за беда…