Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Защо го пазиш толкова ревниво в тайна? — не мирясваше Морган, докато посегна към бутилката.

— Мирише лошо — тихо отбеляза Ерки.

Морган подскочи, когато чу гласа му.

— Кое мирише лошо? Апартаментът ти ли? Не бих се учудил. И ти вониш. Май е време да излезеш на въздух.

— Суровото месо мирише лошо, особено в тази жега.

— Какви ги дрънкаш?

— На плота е. Всяка сутрин закусвам с него.

По лицето му се изписа сериозно изражение. Морган го изгледа с подозрение.

— Шегуваш ли се, или имаш халюцинации? Шегуваш се, нали? Не се съмнявам в откаченото ти съзнание, но отказвам да повярвам, че ядеш сурово месо за закуска.

Морган усети как го побиха тръпки въпреки жегата. С какъв човек си имаше работа?

— Пийни си още уиски. Май липсата на лекарства не ти се отразява добре. Ако питаш мен, уискито е по-ефикасно.

Морган се свлече на пода и остави оръжието до себе си.

— Ей, я ми кажи кога разбра, че откачаш?

Ерки го изгледа продължително, изпод вежди.

— Същото като по книгите ли е? Станал си сутринта и си се чувствал кофти. Отишъл си до огледалото и за свой ужас си видял, че от очните ти кухини пълзят червени червеи? — Морган се разхили и запуши бутилката.

Ерки затвори очи. От мазето като предупреждение долетя слабо бръмчене.

— Не бяха червеи — възрази Ерки, — а бръмбари с лъскави черупки. Блестяха на светлината от прозореца, черни като нефт.

— Будалкаш ме, нали? — премига объркано Морган. — Не става така. Може ти да си идиот, но недей да се отнасяш и с мен като с такъв. Сигурно е много важно да открият каква е причината за болестта ти. Затова те попитах как си разбрал за проблемите си. Да не би да си наследствено обременен? Майка ти беше ли луда?

Ерки мълчеше и слушаше думите, сипещи се от устата на Морган като отпадъци. Като мокра хартия, обелки от картофи, утайка от кафе или огризки от ябълки.

— А ти? — тихо попита Ерки. — Ти кога разбра?

Морган премига и погледна отново през прозореца.

— Никак не е лесно да се води разговор с теб. Ако има нещо, за което ти се говори, сподели го и ще си побъбрим. Ти избери темата. — Въздъхна тежко. — До вечерта има много време.

Възцари се нова пауза. Ерки седеше на дивана със свити под тялото си крака.

— На много места по света се водят войни — най-сетне отрони той.

— Наистина ли? Сигурно. Разкажи ми нещо за психиатричната клиника, а? — предложи Морган с почти умолителен глас.

Е, Ерки нямаше против да поразкаже това-онова, но му липсваше желание. Например за Рагне, която така и не се примири с женската си природа. Постоянно я намираха в леглото или под душа в локва кръв, защото се е опитала да си отреже половите органи. Не е лесно да си момиче. Лимонада, чай и кафе, помисли си Ерки, бира, вино и ракия. Да разкаже това на този къдрав глупак? Никога.

— Е, добре тогава — посърна Морган. — Да не би да си гений? Ум с блестящи възможности? Не те будалкам, не изключвам да си много умен, макар и да не ми изглеждаш такъв.

Ерки мълчеше. Този мъж не само че беше идиот, ами ставаше и жалък.

Морган въздъхна, чувстваше се изтощен. Спътникът му не желаеше да разговаря. Морган вече не понасяше да чува собствения си глас, а и без това дрънкаше само врели-некипели. Не можеше нито да спи, нито да пие повече уиски. Не беше свикнал да седи в стая в компанията на друг човек, който не обелва дума. Това го побъркваше.

— За какво ще похарчиш парите? — неочаквано попита Ерки с изтънчена любезност.

— Кои пари?

— От обира. Ще си купиш „Нинтендо“ ли? Всички момчета искат да имат такава игра.

Морган рязко се изправи и се приближи до прозореца. Постоя, загледан във водата, гладка като стъкло и с наситен червеникавокафяв оттенък като цвета на рудата. Огледа голото островче и изсъхналия бор, наклонен над него. Не след дълго ще излъчат новини. Замисли се за колата. Кога ли ще я намерят? Ще разберат, че двамата са поели нагоре из гората.

— Искам да пусна една вода — подхвърли той към Ерки и на излизане от стаята взе револвера. — Ти остани тук. Ще бъда на стълбите.

Навън Морган вдиша горещия въздух. В момента върлуваше най-силната жега. Той копнееше за тъмнина, но тя щеше да настъпи чак през есента. „Само нерви и гадости“ — унило заключи той.

Ерки стана от дивана и седна на пода, опирайки гръб о стената. Чу как струята плисна върху тревата, а после и звука от вдигането на ципа. Уискито го сгря приятно. Пиеше му се още. Морган влезе в стаята. Ерки можеше да го помоли за уиски, но това противоречеше на негов изконен принцип. Ерки никога не молеше за нищо. Подобна идея бе немислима. Ето го Морган, връща се с тромави стъпки. Прескача сака. Застава с гръб към Ерки и се мъчи да улови радиостанция. Завърта леко антената. Ерки се втренчи в потника му, а после и в мускулестите му прасци. Какво като притежава всичко, необходимо на един мъж? Въпреки това изглежда несъразмерно, все едно е сглобен от произволни части, които не си подхождат. Цареше пълна тишина. Ерки се канеше да изложи молбата си. Не помнеше от години да е молил някого за нещо. Думите сякаш се свиха на топка и се превърнаха в буца. Не искаха да излязат от устата му.