Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

Затова реши да се вторачи в сака. Съсредоточи цялата си сила в едното си око и си представи, че погледът му разсича стаята като лъч. Прониза черния плат на сака и от него след малко се вдигна тънка струя дим. Разнесе се слаб мирис на изгоряло. Морган се обърна. От мазето се чу трополене, сякаш някой пусна надолу големи каменни блокове и те се затъркаляха със страшна сила. Трополенето се усили, заприлича на гръмотевица. Нестор избухна в пламъци. Не след дълго Ерки забеляза как нещо проби мръсния дъсчен под: река от кръв. Взря се в нея. Тя се намираше на около два-три сантиметра от краката му. Сакът остана от другата страна.

— Какво ти става? — колебливо попита Морган. — Лошо ли ти е?

Ерки не изпускаше сака от очи.

— Май трябва да си пийнеш още уиски. Ще ти олекне.

Морган звучеше изплашено. Ерки не помръдна, все така вторачен в кръвта.

— Нали ти казах просто да си пийнеш.

Ерки обаче продължаваше да седи неподвижно. Не посягаше към сака, защото рискуваше да нагази в топлата, лепкава кръв.

— Защо постоянно усложняваш нещата! Да не искаш да сложа биберон на бутилката и да те взема на ръце?

Морган разрови сака, намери бутилката и му я подаде. Ерки я дръпна от ръката му и отпи. Сакът вече не гореше.

Този път ти провървя. Следващия път не се надявай на същото.

— Не съм скъперник — изведнъж изтърси Морган. — Може да съм всякакъв, но не и скъперник.

Погледна крадешком към Ерки, който пиеше жадно от бутилката.

После Морган изчезна в кухнята. Ерки усещаше, че казаното от него е истина. Морган си имаше много недостатъци, но алчността не беше сред тях. Чуваше се как рови из чекмеджетата в кухнята и отваря вратата на килера за хранителни продукти. Докато Морган не се виждаше, Ерки гаврътна няколко големи глътки. Морган ругаеше тихо и явно гневно хвърляше разни предмети. Нещо шумолеше. Сигурно се мъчи да разопакова стеариновите свещи. После влезе в малката стаичка. Ерки пак отпи от уискито, докато Морган блъскаше по стените. После гласът му отекна из къщата:

— Мамка му, ела да видиш!

Ерки се изправи и се заклатушка нататък.

— Извикахте ме, Господарю?

Застана на прага с бутилката в ръка. Морган бе оставил револвера върху перваза.

— Я виж какво намерих!

Показа му кафяви, сухи листа хартия, нагънати няколко пъти.

— Бяха на пода, под нара. Това е карта на финската земя. Хайде да намерим къде се намираме в момента.

Морган прочете на глас:

— Карта на финската земя, Държавна печатница, 1965. Помогни ми, Ерки.

Морган взе револвера и отново се върна във всекидневната. Ерки го последва.

— Разбираш ли от карти? Налага се да ми помогнеш. Можеш ли да определиш къде се намира тази къща?

Разгъна картата, а тя почти се разпадна в ръцете му. Ерки я погледна и закова върха на пръста си върху малко, бледосиньо петънце.

— Тук сме — промълви той.

— Тук ли? — удиви се Морган. — Откъде си толкова сигурен?

— Виж езерото отвън — поясни Ерки. — Сравни формата му с петънцето на картата. Казва се Езерото на небесното царство.

— Мили боже, значи имаш моменти на просветление.

Морган се приближи до прозореца и погледна навън.

Езерото имаше абсолютно същата форма като петънцето на картата.

— Мамка му, толкова добре ли познаваш района? Значи, всъщност не сме отишли много далеч — заключи той. — Тази нощ ще мина през хребета и ще отида дотук — посочи на картата той. — За да е по-забавно, ще си разменим дрехите.

Придърпа бутилката с уиски. Най-сетне се почувства по-добре. Знаеше къде се намират. Вече не се луташе в бяло петно, а всичко си имаше име — върхове, езера. Около тях минаваше пътна мрежа с ясна номерация.

— Ще се върнеш по пътя, по който дойдохме. А аз ще тръгна на… трябва да е на северозапад. Ще ти дам моите шорти. Ще изглеждаш чудесно в хавайски бермуди. Ще те пусна на свобода между дванайсет и един тази нощ. — Морган имаше доволен вид. Вече си бе набелязал цел. — Новините — внезапно се сети той и се сепна.

Грабна радиото и го усили. Новините четеше жена. Ерки отново се отпусна върху пода и затвори очи. Усещаше устните си изтръпнали и приятно отпуснати заради алкохола.

— А сега към убийството във финската земя. Необичайно жестокото престъпление над седемдесет и шест годишната Халдис Хурн е главният приоритет на полицията, редом с обира на банка „Фокус“. От полицията ни осведомиха, че проверяват следа, която би могла да ги отведе до предполагаемия извършител, но не уточниха за каква следа става дума, за да не попречат на разследването. Все пак разследващите органи изразиха силна увереност в скорошното разкритие на убийството.