Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Да. А ти?

— Отивам в детско-юношеския дом да поговоря с момчето, което е открило трупа. После потеглям към Държавната болница.

— Защо?

— Да проверя дали пазят медицинския картон на майката на Ерки. Искам да проуча от какво е починала.

— Но това се е случило преди цели шестнайсет години!

— Все нещо ще е останало. Чакай! Преди да тръгнеш, иди да ми донесеш от коридора четка с дълга дръжка.

— Какво?

— Четка с дълга дръжка. От коридора или от килера с кофите и почистващите препарати.

— Вече никой не използва четки — пренебрежително отбеляза Скаре. — Хората мият с моп.

— Тогава ми намери моп. Каквото и да е с дълга дръжка.

Скаре излезе и се върна с нужното приспособление. Дръжката беше изработена от фибростъкло точно като мотиката на Халдис. Сейер застана до Скаре.

— Аз съм Халдис Хурн — сериозно обясни той. — А ти си убиецът.

— Няма да ми е особено трудно да си го представя — отвърна Скаре и застана пред него.

— Аз стоя на стълбите и държа мотиката. Е, по-висок съм от Халдис и дръжката е по-дълга, но вероятно ще я хвана така, с ръце върху средната част на дръжката.

Скаре кимна.

— Значи ти идваш отзад, от къщата. Хващаш мотиката. Хайде, Якоб.

Скаре погледна за момент в дръжката и я хвана с две ръце. Машинално постави едната си ръка над пръстите на Сейер, а другата — под тях.

— Не мърдай.

Сейер огледа четирите ръце.

— Отпечатъците на Халдис се намираха горе-долу на същото място, в средата на дръжката. В горната част открихме друг отпечатък, но много малък. И още един такъв в долната част. Значи той е сграбчил мотиката с едно движение, докато е била в ръцете й, после я е отскубнал, вдигнал я е и е нанесъл удара. Но я ми кажи, Якоб, къде са следите от другите му пръсти?

Скаре нямаше отговор на този въпрос.

— Да предположим, че в бързината е искал да ги заличи, но е успял да изтрие само част от отпечатъците.

— Но отпечатъците на Халдис не са изличени. Не ми се струва правдоподобно.

— По някаква причина пръстите му може да оставят неясни отпечатъци.

— Като каква например?

— Нямам представа. Ако си е изгорил пръстите, няма да оставя отпечатъци.

— Струва ми се, че прекаляваш с предположенията.

— Съгласен съм — премига Скаре. — И аз не разбирам как е възможно подобно нещо.

— Тези неясни отпечатъци съвпадат ли с намерените вътре в къщата?

— Лаборантите още ги сравняват.

— Тук има нещо странно.

— Не вярвам в странностите — възрази Скаре. — Всичко си има своето логично обяснение. Винаги е така. Може Ерки да си дъвче пръстите. Чувал съм за хора с такъв навик. Вероятно е заличил със зъби неравностите по кожата, които оставят отпечатък. Нали Ерки е особняк. Лекарката му спомена ли нещо подобно?

— Да си дъвче пръстите ли?

— Виж това — протегна ръката си Скаре. — Погледни върха на показалеца ми. Какво забелязваш?

— Нищо особено. Струва ми се някак гладък.

— Точно така. Този пръст не оставя отпечатък. Знаеш ли защо?

— Защото си го изгорил?

— Не. Преди много време по невнимание го изцапах с бързо съхнещо лепило.

— Да, но става дума за един пръст от десет.

— Просто изтъквам, че винаги има логично обяснение. Значи, според лекарката Ерки не е склонен към убийство? — смени темата той.

— Не.

— Вярваш ли й?

— Тя безспорно познава отлично пациента си и разполага с богат професионален опит.

— По принцип не се впечатляваш от такива работи. Лично аз смятам, че го е извършил той.

— Говорил си твърде много с Гурвин.

— Просто се опитвам да мисля разумно. Ерки е израснал там. Познавал е Халдис. До къщата й не е ходил никой освен търговеца. Ерки е бил забелязан до двора й в сутринта на убийството. Освен това е сериозно болен.

— Искаш ли да се обзаложим? — предложи с усмивка Сейер.

— Да, защо не.

— Тогава аз се хващам на бас, че не е Ерки.

— Ако загубиш, ще дойдеш с мен в „Кралският герб“ и ще се натряскаш като свиня.

Сейер потръпна от ужас при тази мисъл.

— А ако ти загубиш, ще скочиш с парашут. Става ли?

— Ами… добре.

— Ще получа ли писмено потвърждение?

— Не вярваш ли на думата на честен християнин?

— Вярвам, разбира се.

Сейер поклати глава и опря дръжката до стената.

— Тръгвай, но държа да ти кажа нещо. Не можем да обясним всичко с помощта на здравия разум.

Сейер се наведе над едно чекмедже, за да даде знак, че разговорът е приключил.

— Купи си ботуши с дълги кончове — поръча той.

— Защо?

— За скока с парашут, да не си счупиш глезените.