Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

Скаре пребледня леко и побърза да излезе.

Сейер нахвърли набързо някои записки за срещата си с доктор С. Стрюел. Когато приключи, отвори телефонния указател на буквата С. Без да изпуска вратата от очи, сякаш се боеше да не го спипат на местопрестъплението, той намери името под Стругал и над Стрюкен. Стрюел, Сара. Лекар.

„Сара — помисли си той. — Романтично, екзотично.“

А отдолу: Стрюел, Герхард. Лекар. Със същия телефонен номер. Сейер въздъхна тежко и затвори указателя. Сара и Герхард. Звучеше чудесно. Сейер избута встрани указателя като разочаровано хлапе.

Претрупаният с табели и реклами магазин за хранителни стоки на Бриген приличаше повече на увеселителен парк. Вътре гъмжеше от ярки плакати и надписи в оранжево, розово и жълто от сорта „фрикадели от треска, собствено производство“, „Замразен говежди дроб“ и така нататък.

Иначе къщата би могла да мине и за хубава: боядисана в червено, на два етажа. Скаре предположи, че самият Бриген живее в апартамент над магазина. Паркира автомобила и влезе. Вътре имаше две каси. Зад едната младо момиче — явно касиерката — четеше списание. Силно накъдрената й коса опасваше кръглата й глава като в железен обръч. Тя вдигна очи, видя униформата на Скаре и списанието тупна в скута й.

Скаре безспорно беше хубав мъж. Дружелюбното му лице под облака светли къдрици притежаваше рядката способност неизменно да засвидетелства на всички хора искрено внимание към тяхната личност. Проявяваше интерес дори и към онези, които му бяха напълно безразлични като например касиерката в този магазин. Тя носеше очила с черни рамки и тежеше поне десет килограма повече от нормалното. Скаре й се усмихна ослепително.

— Шефът ви наблизо ли е?

— Одеман? Да, в склада е, разопакова риба. Минете покрай витрината за мляко и влезте през вратата до зеленчуците.

Той кимна и тръгна в указаната посока. В същия миг Бриген се появи с касетка замразена риба в ръце.

— От полицията ли сте? Хайде да отидем в кабинета ми. Последвайте ме.

И пое с тежки крачки напред.

Касиерката отново разгърна списанието, но вече не четеше. Обърна глава наляво, където виждаше отражението си в плексигласа, поставен като параван между двете каси. Лицето и косата й изглеждаха по-неясни и размазани, а ако си свалеше очилата, почти заприличваше на по-стара версия на Шърли Темпъл. Наум си преговори всичко, което знаеше за Халдис Хурн, защото не изключваше варианта детективът да пожелае да говори и с нея. Затова реши да се подготви много старателно. Той ще остане до касата две-три минути и ако си знае репликите, ще има време да разгледа лицето му и да запомни и най-незначителната подробност. Жалко, че не разполага с важна за разследването информация. Това би й осигурило място в паметта му. „А, да, дребничката, закръглена касиерка в магазина на Одеман Бриген, дето ми предостави малко, но решаваща за случая информация. Благодарение на нея успяхме да разобличим убиеца. Как й името?“

Тя съжали, че са й избрали толкова незапомнящо се име. Отново погледна списанието в скута си, където се мъдреше снимка на Клаудия Шифър. От кабинета на шефа й долитаха гласовете на двама мъже, увлечени в тайнствен шепот.

— От колко години доставяте хранителни продукти на Халдис Хурн? — попита Якоб Скаре и извади бележник от джоба си.

Бриген разкопча работната си престилка в червено и зелено, преди да отговори.

— Сигурно скоро ще станат осем години. Докато беше жив, Турвал купуваше нужните продукти. С него също се познавахме. Двамата с Халдис живееха тук от много време.

Търговецът беше на видима възраст между петдесет и шейсет години, едър, пълен мъж със здравословен загар на лицето и червени бузи; с гъста, късо подстригана коса и малък перчем, спуснат над челото. Очите му бяха тъмни, а устата — леко изкривена на една страна; краката и ръцете — къси. Той нервно преплиташе дебелите си пръсти. Изглеждаше леко припрян, нетърпелив като дете да помогне в разрешаването на този покъртителен случай. Беше си изгризал ноктите до кожата. Оставил бе само малко парче нокът на всеки пръст.

— Какво си купуваше Халдис? — поиска да узнае Скаре.

— Само най-необходимото: мляко, масло, кафе, опаковъчна хартия, яйца. Не си позволяваше много. Не че нямаше пари, тъкмо обратното. Държеше ги в спестовната си книжка. По нейните думи заделяла доста пари. Сега сестра й ще наследи всичко. Халдис има сестра в Хамерфест, казва се Хелга Май.

— Тя ли ви каза за спестяванията си?