Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Разказват се разни истории за него.

— Изразихте се много точно: истории.

— Според вас всички те са напълно безпочвени, така ли?

Тя не отговори.

— Това обаче е само половината от случая — продължи Сейер. — Тази сутрин в центъра е извършен въоръжен грабеж в банка „Фокус“.

Тя избухна в смях.

— Откровено казано, Ерки не притежава необходимата концентрация, за да извърши такава непосилна за него задача. Току-що унищожихте и последните останки от достоверност в разказа си.

— Банката е била ограбена от млад мъж, вероятно малко по-млад от Ерки. Носел е тъмни дрехи и качулка и по разбираеми причини не успяхме да го идентифицираме. Но най-сериозният проблем представлява взетият от него заложник. С револвер в ръка крадецът е принудил клиент в банката да се качи с него в колата, а после е изчезнал. Заложникът беше идентифициран. Името му е Ерки Юрма.

Най-сетне настъпи мълчание. Той долавяше почти физически объркването й.

— Ерки? — заекна тя. — Взет за заложник? — Тя се изправи. — И нямате представа къде са отишли?

— За съжаление не. Блокирахме всички пътища за излизане от града, а автомобилът за бягство вероятно е бяло рено „Меган“, откраднато снощи. Сигурно отдавна са слезли и са го оставили някъде, но досега не сме го открили. Не разполагаме и с информация какъв човек е крадецът и доколко е опасен. Стрелял е веднъж в банката, за да изплаши персонала, и е изглеждал доста отчаян.

Тя отново седна. Вдигна от масата нещо, което досега мачкаше в ръцете си.

— С какво мога да ви помогна? — тихо попита тя.

— Искам да разбера що за човек е Ерки.

— За тази цел трябва да прекараме нощта в кабинета.

— Нямам толкова време. Отхвърляте възможността той да е убил старицата. От колко време е ваш пациент?

— Тук е от четири месеца, но е прекарал дълги периоди от живота си в редица различни институции. Купчината медицински доклади и картони за Ерки е необозрима.

— Някога проявявал ли е склонност към насилие?

— Знаете ли, в действителност той винаги заема отбранителна позиция, не агресивна. Само ако го притиснат в ъгъла, би му хрумнало да си покаже зъбите. Не мога да си представя възрастна жена да го изплаши или провокира дотолкова, че да я убие.

— Не знаем какво се е случило в гората, нито как се е държала старицата, но портмонето й е откраднато.

— Значи със сигурност не го е извършил Ерки. Изкушават го само лакомства. Не се интересува от пари.

— Чудесно е, че вярвате в него толкова безрезервно — тихо въздъхна Сейер. — Вашата подкрепа ще му бъде изключително необходима. Май няма да се намерят други хора на негова страна, а?

— Чуйте ме — погледна го настойчиво тя. — Не съм сто процента сигурна. Няма как да бъда. Но смятам за свой дълг да вярвам в неговата невинност. Рано или късно ще ми се наложи да му отговоря на този въпрос. Той ще седне на дивана, където сега седите вие, и ще ме попита: според вас аз ли съм го извършил?

Доктор Стрюел беше на около четирийсет и пет години, с ъгловати форми, с руса, възкъсо подстригана коса и дълъг бретон. Изненадващо женственото й лице не се съчетаваше с иначе грубата й физика. Слънчевата светлина нахлуваше безпощадно през прозореца и осветяваше дори късия мъх по закръглените й бузи. Бе облечена с дънки и бяла блуза, а под мишниците й се очертаваха тъмни петна от пот. Прокара ръка през косата си, за да отметне назад бретона, но той отново се върна на мястото си като руса вълна.

Сейер се поизправи на дивана.

— Бих искал да разгледам стаята му.

— На партера е. Ще ви я покажа. Но преди това ми кажете как е била убита старицата.

— Пребита е до смърт с градинарска мотика.

По лицето й пробягна ужасена гримаса.

— Не ми звучи като дело на Ерки. Та той е толкова самовглъбен.

— Така би го защитил всеки, който вярва в него и се чувства отговорен за благото му.

Сейер се изправи и избърса потта от челото си.

— Извинете, но слънцето много ме напече. Възразявате ли да се преместя?

Тя поклати глава и Сейер се приближи до бюрото й, където имаше дървен стол.

Тогава забеляза жабата, дебнеща иззад купчина книжа. Жабата беше голяма и тлъста, сиво-кафява отгоре и по-светла отдолу. Не се движеше, защото не беше истинска, разбира се. Но Сейер не би се учудил, ако тя внезапно подскочи — толкова жива му се виждаше. Взе я в ръка и я разгледа с любопитство. Лекарката го наблюдаваше и се усмихна, когато той сложи жабата в шепата си. Животното му се стори необичайно студено въпреки жегата в стаята. Той предпазливо я стисна и разбра как е устроена. Вътре бе пълна с подобна на желе субстанция, която позволяваше да я моделира във всевъзможни форми. Сейер много внимателно започна да я мачка. Оказа се възможно да избута пълнежа в тънките й крачета. Мигновено я деформира напълно и топката в ръката му придоби уродлива форма. Продължи да я мачка. Усети как тя бавно се стопли в ръцете му.