Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Полицията все още не разполага със сериозни доказателства по случая с извършеното вчера сутринта убийство на седемдесет и шест годишната Халдис Хурн. Жената беше открита просната пред прага на дома си, жестоко пребита до смърт с остър предмет. Липсва портмонето на убитата. Играещо наблизо момче е намерило трупа, оставен в ужасно състояние.

Погледът на Морган изглеждаше отнесен.

— Ето, на това му викам аз истинска лудост. Схващаш ли разликата? Аз взех пари, но те няма да липсват никому. Банката има застраховка. Никой не пострада, а по колата няма и драскотина. А някои хора убиват за нищо и никакво портмоне.

Ерки все още слушаше мухата, убеден, че цялото това старание има някаква цел. Този клоун не спираше да бъбри. Изобщо не проумяваше какво значи да пестиш словото, да го запазиш за важен момент.

— Убил някаква старица! Просто не разбирам. Сигурно е бил луд.

Последната дума го подтикна да хвърли скришом поглед към Ерки.

— Умееш ли да строиш колиба от клони? Бил ли си някога скаут?

Ерки отвори едното си око и го изгледа. Морган сякаш видя лампа, оставена зад тънка завеса. Окото на Ерки гореше с блед пламък.

— При всички случаи трябва да си намерим вода. Да знаеш случайно къде има поточе с вода, годна за пиене? Или някое малко езеро?

Нестор се люлееше напред-назад, клекнал както обикновено с опряна о коленете брадичка. Ерки винаги се впечатляваше от позата му. Чудеше се как успява да стои така часове наред, без да се измори. Палтото не можеше да стои изправено, нито дори да седи, защото в него нямаше нищо, освен идиотски коментари. Сега то размаха капака на джоба си само за да покаже, че все още е там и няма намерение да си тръгне, докато някой не го завлече нанякъде, защото не е в състояние да се движи само.

— Обичаш ли уиски? „Long John Silver“ с идеална за консумация температура.

Морган отново дръпна от цигарата и се вторачи напред. Почеса се по прасците, защото там постоянно го гъделичкаха насекоми или стръкчета. Посягаше да цапардоса мухите и се потеше от усилие. За миг погледна мнително към спътника си, проснал се неподвижно в тревата.

— Как лежиш, без да мърдаш? — заядливо попита той. — Над зурлата ти се тълпят рояци мухи.

Смачка цигарата в тревата. Внезапно се изправи и се приближи до Ерки. Наведе се, хвана го здраво за рамото и го разтърси. Ерки се разклати.

— Не ме докосвай!

— Значи не ти хареса, като те пипнах, а? Да не се боиш от заразни болести? Такива като теб винаги се страхуват от бацили, нали? Здрав съм, нищо ми няма, а и вчера се изкъпах, което не може да се каже за теб.

Внезапен порив на вятъра размята Палтото и то се претърколи по пода. Ерки се сепна и вдигна ръце.

— Какво ти става? — изгледа го Морган. — Да не ти призля? Сега няма как да ти осигуря нужните лекарства, но, честно казано, бих ти ги купил, ако имах възможност. Не съм скъперник. Едва ли ще ме разбереш какво ти казвам, но с този обир — едва преглътна той — всъщност върша услуга на мой приятел.

Морган изрече думите съвсем искрено. Ерки остана объркан. Този мъж ту избухваше като динамит, ту омекваше като свещеник в болница. Обърна се и тръгна с ужасно бързи крачки. Морган успя да се окопити, но Ерки вече се беше отдалечил доста.

— Я, по-спокойно. И аз идвам.

Ерки обаче се носеше със страшна скорост и се изгуби зад някакъв гъсталак. Морган чу пращенето на счупени клонки.

— Изчакай ме там. Все пак нося сак!

Ерки не спря. Двамата в мазето го следваха с поглед. Нестор завъртя едва забележимо глава. Вероятно даде знак на Палтото, а то размаха ръка, за да го улови. Като че ли крояха план или вземаха важно решение. Ускори крачка. Те искаха точно това, за да видят какво ще стане. Зад гърба си той чуваше стъпките на другия и запъхтяното му дишане. Помисли си за револвера и на какво е способно това оръжие, притежаващо цялата сила на небето и земята.

— Проклет да си, Ерки, спри! Иначе ще стрелям!

Морган тичаше подире му. Забеляза колко гъста е гората. Ерки би могъл да изчезне за секунда, като просто се спотаи зад някой храст и притаи дъх, докато Морган мине оттам. По дяволите, а Морган дори не се ориентираше из района. Как ще намери главния път?

— Ще стрелям, Ерки, имам няколко куршума. Знаеш ли какво ще направи този куршум, ако те улуча в крака? Ще ти изтърбуши прасеца!

Прасеца? Ерки си наложи да се съсредоточи, за да си спомни коя точно част от тялото му се нарича прасец. Не я виждаше, защото тя се намираше отзад. Продължи да върви невъзмутимо, докато не чу силен изстрел. Нещо изсвистя досами ухото му. Куршумът го лъхна с диханието си, когато профуча край него. В следващия миг се заби в дървото пред Ерки. Белите отломки се разхвърчаха от стъблото като непокорна коса. Ерки спря.