Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Ще изчакам да се стъмни.

Ще изчакам да се стъмни. Нестор обърна устни в нещо, наподобяващо усмивка. Кажи му, Ерки! Отвори му очите на този тип.

— Няма да се стъмни — обясни Ерки. — Средата на лятото е.

— Не съм идиот — сопна му се Морган.

Напротив, точно такъв е , цвилеше от смях Нестор и започна да се клати напред-назад като изкуфяла стара вещица.

— Между дванайсет и два пада почти пълен мрак. Когато му дойде времето, ще видиш какво ще стане.

Гласът отново прозвуча заплашително, а барабаните биеха абсолютно неритмично.

— Сега е мой ред. Какво ти има?

Ерки разпери пръстите на ръцете си. Морган потръпна от погнуса. Ако този човек не си разперваше така пръстите и не клатеше така противно глава, нямаше да е толкова непоносим.

„Честен отговор — помисли си Ерки. — Какво ми има?“ Лъхна студен вятър и разпръсна сивия прах от мазето. Нестор изръмжа сподавено. „Какво ми има?“ Той заби поглед в земята. В тревата, точно до краката му се появи алено кърваво петно. Започна бавно да набъбва. Ако отмести крака си на сантиметър, ще изцапа маратонката си с кръв.

— Е? Ще ми отговориш ли?

Морган се вторачи ядосано в него.

— Нали се споразумяхме. Какво ти има? Искам откровен отговор. Хайде де.

Ерки седеше като закован, забил поглед в краката си.

— За разлика от теб аз съм много готин — продължи Морган — и ще ти задам друг въпрос, защото нещата при теб явно са по-деликатни. Но ако не ми отговориш, както трябва, наистина ще се ядосам.

Той погледна сурово Ерки, за да подчертае, че не се шегува.

— Не съм виждал човек, който да върви толкова бързо като теб. При това изкачвахме стръмен наклон. Познаваш ли района?

— Да — отвърна Ерки и вдигна глава. Внимаваше да не си мести краката. Морган се оживи:

— Ама достатъчно добре ли го познаваш? Тогава вероятно се сещаш къде да се подслоним през нощта? Да си направиш временна колиба от съчки, а? Какво ще кажеш?

На Ерки току-що му зададоха още два въпроса. Той се подвоуми и се ядоса на Морган заради неясния му изказ. Достатъчно добре ли го познаваш. Колиба от съчки?

— Да — отвърна той, докато контролираше петното кръв. Няколко насекоми го надушиха, допълзяха и започнаха да смучат.

— Да, познаваш го достатъчно добре и, да, ще си направим колиба от съчки — доволно повтори Морган. — Добре тогава. Ти ще построиш временния ни дом, а аз ще държа револвера. Освен това не мога да понасям тези стърчащи клони.

Той посочи отегчено най-долния клон на елата до тях. Ерки се загледа в оръжието на тревата, на трийсет сантиметра от краката му.

— Я да чуем — продължи Морган — бива ли те в запомнянето на детайли. Представи си, че се наложи да ме опишеше, например, ако те накарат ченгетата. Няма да се случи, само си правим кефа. Какво ще им кажеш?

— Мой ред е — прошепна Ерки.

— Извинявай, прав си. Давай.

Навлажни с език хартията на цигарата и я мушна в устата си. Затърси запалка.

— А на теб какво ти има?

Морган се втренчи слисан в спътника си. Очите му се присвиха в знак на недоволство. Нестор се заливаше в смях. Палтото леко размаха ръце в ъгъла. Винаги беше толкова отпуснато, някак обезсилено. Понякога за секунди на Ерки му хрумваше, че Палтото е само проклет блъф. Нищо повече.

— Мамка му, на мен ми няма нищо — сурово отвърна Морган. — А засега не съм те докоснал и с пръст. Дали това ще продължи така и занапред зависи изцяло от теб и желанието ти да ми сътрудничиш.

Обзе го неприятно чувство. Не е никак лесно да разбереш какво се върти из главата на откачен човек. Такива хора са напълно непредсказуеми. Но и те се ръководят от някаква логика. Морган стигна поне до този извод и знаеше, че трябва само да я открие.

— Нека ти кажа нещо — продължи той. — Не съм пълен невежа по отношение на проблема ти. Вместо да ходя в казармата, работих в психиатрична клиника. Изобщо не си предполагал, нали? Отказах да отбивам военна служба заради пацифистките си възгледи.

Хвърли поглед към оръжието в тревата и избухна във въодушевен смях.

— Запомнил съм много ясно един от пациентите, който винаги си душеше слиповете. Иначе и на мравката път струваше. А при теб как е? И ти ли си душиш слиповете?

Ерки установи с отегчение колко инфантилно се държи всъщност този мъж. Продължаваше да контролира петното кръв. То все още стоеше на мястото си.

— Докато не съм забравил — сети се Морган. — Мой ред е да задавам въпрос. Как ще ме опишеш на полицията например? Хайде, да чуем на какво си способен.