Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— От мотика в главата — изкоментира Филип и тихо се оригна.

— Трябва да разберат къде точно е ударена с мотиката. Не могат да гадаят.

— Право в окото й.

— Да, но нали следва да изготвят смъртен акт. Не могат да погребат някого без смъртен акт. Питам се защо му е била тази мотика — продължи Карстен. — Сигурно е бил в състояние да я убие и с голи ръце.

— Явно не е искал да го направи така — отвърна Каник и издаде устните си напред. После наду от дъвката дебел балон, който покри половината му лице. Най-сетне балонът се спука и полепна по носа и устата му. Той го изстърга с мръсните си нокти и пак го напъха в устата си.

— Но полицията го издирва, нали? — Симон дърпаше непрекъснато ухото си, за да се успокои.

— Разбира се. Вдигнали се всички на крак и го търсят с огнестрелни оръжия и бронирани жилетки. Сигурно ще го хванат. — Карстен тръсна обезсърчено глава. — Най-глупавото е, че трябва непременно да ги заловят невредими. — Той погледна останалите. Разбираше ги тези неща. — В Америка е по-добре. Ченгето направо ги застрелва. Мисли повече за населението. Аз съм за смъртното наказание! — обяви тържествено той.

С този коментар срещата приключи.

Представилият се като Морган седеше върху пън.

Оръжието се намираше до него, в тревата. Ерки поглеждаше крадешком към бермудите му на палми и плодове.

Морган се мъчеше да намери изход от положението. Можеше да е и по-зле. Сега поне се измъкна от банката, от града, от колата. Взе парите, както обеща. Скри автомобила и щяха да минат дни, преди да го открият, ако не използваха често пътеката. В колата нямаше да открият негови отпечатъци. Не бе свалил ръкавиците дори за миг. Питаше се дали са установили самоличността на заложника. Не изключваше вероятността видеозаписът от банката да е с лошо качество.

— Я слушай — тихо подзе той, а данданията в главата на Ерки поутихна; явно бе успял да въведе задоволителен ред. — Поне на този въпрос ми отговори — вдигна очи към Ерки, седнал с прибрани колене на пън. — Избягал ли си отнякъде? От дом или нещо подобно? Или се оправяш сам и живееш примерно в собствен апартамент или при майка си? Просто съм любопитен. Нали въпросът не е прекалено личен?

Зачака и извади пакет тютюн от сака. Ерки мълчеше. Нестор всеки момент щеше да заеме позата, в която клечи с брадичка, опряна о коленете, и преплетени около прасците ръце. Това беше специалната поза . Тогава Ерки можеше да говори.

— Питам дали си избягал от болницата, например. Някой търси ли те? Издирват ли те?

Въпросът накара Ерки да поклати многократно глава.

— Хайде да се споразумеем така — предложи Морган. — Аз ти задавам въпрос и ако ти ми отговориш, имаш право и ти да ме попиташ нещо. Аз съм длъжен да ти отговоря, за да ми имам правото да ти задам нов въпрос. Става ли?

Той не се гордееше с хрумването си. Огледа бегло заложника си. Въпреки черното кожено яке и тъмните панталони Ерки не беше видимо потен. Морган се изненада. Самият той беше вир-вода, а по потника му бяха избили тъмни петна от пот.

— Искам само да разбера що за човек си — додаде той. — Не ми е лесно да отсъдя по външния ти вид.

— Когато дяволът държи свещта, не се вижда кой знае колко добре — тихо промълви Ерки.

Произнесе изречението с изморен глас, сякаш му струваше прекалено много усилия да си хаби думите за нещастник като Морган.

Морган подскочи, като чу звънкия му хубав глас. Ерки говореше сериозно. Наклонил глава на една страна, той слушаше съсредоточено какво му шепне Нестор. Предложението му се струваше познато. Приличаше на игра, на която ги бяха научили в психиатричната клиника по време на груповата терапия.

— Аз съм пръв — каза той.

Морган се усмихна, успокоен от нормалната реакция на спътника си.

— Но същото важи и за теб, нали? Ако аз отговоря честно, имам право да те попитам нещо и да получа откровен отговор.

Ерки даде съгласието си с поглед.

— Какво ще правиш сега? — попита той и в същия миг чу как от мазето се разнася кикотът на Нестор.

Морган смръщи вежди. Хвърли подозрителен поглед към облечения в черно мъж и облиза устни.

Какво ще правиш сега? Въпросът го изненада. Налагаше се да измисли нещо, защото този ненормалник така или иначе нямаше да схване отговора. Не биваше обаче да излъже. Струваше му се невъзможно да заблуди блестящите очи на странника. Почувства се някак ужасяващо сам. Започна да се поти още по-обилно. Какво ще правиш сега? Нямаше представа, дявол да го вземе. Озовал се бе насред гората със сак, пълен с пари, в компанията на пълен мухльо, когото не можеше да разбере. Поколеба се и вдигна рамене.