Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Ще ни го пуснеш ли? — любопитно попита Скаре.

— Разбира се. Сложете си очилата, който носи.

Той пусна видеозаписа за пореден път в очакване на бурната им реакция. На екрана се виждаха гишетата. През входа откъм площада първо влезе младото момиче. Огледа се малко колебливо и се приближи до брошурите. След не повече от петнайсет секунди се появи и крадецът. Той почти се стъписа при вида на влезлия вече клиент. Бързо грабна формуляр и започна да го попълва. После вратата се отвори за трети път и последва очакваната от Сейер бурна реакция.

— Не може да бъде! — извика Скаре. — Ама това не си ли ти, Конрад?

Той хвърли изненадан поглед към началника си. Сейер бе взел решение да посрещне учудването със самообладание. Започна да се смее. Гурвин ги гледаше слисано.

— Аз съм, разбира се. Минах през пешеходната зона на път за службата и неочаквано един от минувачите ми се стори подозрителен. Заприлича ми на банков крадец. Обърнах се и го видях да влиза в банката. Тръгнах след него.

— И? Какво стана?

— Нали виждаш на записа. Надникнах в банката, видях младото момиче, всичко ми се стори нормално и излязох. — Погледна ги обезсърчено. — Просто си излязох оттам.

Скаре избухна в звънлив смях. Дълбоко в душата си Гурвин усети колко му липсват колеги.

— След като съм излязъл от банката, той е започнал обира. Гледайте сега.

Ето го, тръгва към жертвата си. След малко отеква изстрел. Гурвин направо се задъха. Премига няколко пъти и се вторачи изумен в двамата полицаи.

— Трябва незабавно да намерим това момиче — отбеляза Сейер. — Ако не успеем да я измъкнем невредима от тази ситуация, рискуваме похищението да се превърне в мода. Едва ли има нещо по-лошо от това. Заради този ужасен запис е почти невъзможно да я идентифицираме, освен ако някой не я обяви за изчезнала. Така или иначе — той върна записа назад и го пусна отново, — има нещо гнило в цялата работа.

— Какво? — попита Скаре.

— Тя реагира някак странно. Или по-точно казано, не реагира. Не пищи, не размахва отчаяно ръце. Прилича ми почти на изпаднала в транс. С други думи, не ми изглежда изненадана. Сякаш е очаквала нападението. Може би са се уговорили.

Скаре го погледна слисан.

— Да предположим, че похищението е инсценировка. Подготвили са го заедно, а тя му е приятелка.

— Съмнявам се да му е приятелка — неясно промърмори Гурвин, приковал неподвижен поглед в трептящия екран. — Заложникът е мъж. Името му е Ерки Юрма.

Истината внезапно достигна до съзнанието му. Разтърси го като тежък удар. В колата си возеше ненормалник!

Караше бързо, но не прекалено, за да не събуди подозрение. През цялото време наблюдаваше автомобилите в огледалото. Пулсът му си оставаше висок, тялото му — изопнато като струна и напрегнато. Дишаше много повърхностно и му се виеше свят. Хвърли бърз поглед към мъжа до себе си.

— Питам те за пореден път. Каква работа имаше в банката толкова рано сутринта?

Ерки чуваше отчетливите удари на барабаните. Биеха оглушително в пълна липса на ритъм. Ерки мълчеше. Отваряше и затваряше шепи, забил поглед в пода на колата, сякаш търси нещо. Думите се изгубиха в шума от барабаните. Не се движи, не говори. Той се залюля напред-назад на седалката и затвори очи.

— Попитах те каква работа си имал в банката толкова рано сутринта!

Ерки чу разярения глас. Този тип се страхуваше. Запомни този извод и се залови да формулира отговор наум. Нестор слушаше мислите му. Неговата задача беше да одобри отговора, преди да излезе от устата на Ерки. Това отнемаше време. Нестор се стараеше много. Нестор…

— Да не си глух, човече?

„Глух ли съм?“ — запита се Ерки. Зададоха му нов въпрос, нужен беше нов отговор. Ерки избута първия настрана и се зае с втория. Нестор продължаваше да слуша. Палтото все още пазеше мълчание. „Не — увери се Ерки, — слухът ми си е напълно в ред. Чувам как кръвта пулсира във вените му, защото точно в момента кръвното му налягане е високо и той изразходва страшно много енергия за нещо толкова просто като установяването на контакт с мен. Но наистина ли иска да получи необмислен отговор? Нали именно с формулирането на отговора си му засвидетелствам уважение? От друга страна — нима той е заслужил това уважение? С какво?“

Ерки не смяташе кражбата на пари от млада жена за постижение. А и този тип носеше оръжие. Но мъжът явно бе изпълнен с мисълта за собствения си подвиг. Бузите му щяха да се пръснат от гордост. Нужно беше да изпусне малко пара.