Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

Скаре влезе във всекидневната. Върху люлеещия се стол бе метнато вълнено одеяло. Той го вдигна и предпазливо го подуши. Усети мириса на сапун и камфоров спирт. Косъм от одеялото погъделичка носа му. Той го хвана с два пръста: сребрист косъм, дълъг около половин метър.

— Толкова ли дълга беше косата й? — удиви се Скаре.

— Да — кимна Гурвин. — Като млада е била голяма красавица. Ние, децата, не го оценявахме, на нас ни се струваше просто дебела и симпатична. Ето там има снимка от сватбата й.

Скаре се приближи до указаното място. Невестата Халдис Хурн би спряла дъха на всекиго.

— Роклята й е ушита от коприна на парашут, а булото е стара английска завеса. Тя ни го е казвала. А ние слушахме от приличие, както всички деца, защото все пак трябваше някак да й се отплатим за малините и ревена.

Внезапно той се обърна и се върна в кухнята.

— Къде е спалнята? — подвикна Скаре.

— Зад зеленото перде.

Скаре го дръпна и отвори спалнята. В малката и тясна стая имаше легло с високи фронтони. Халдис бе пригладила грижливо покривката от страната, където някога бе спал Турвал. От прозореца Скаре видя гората и задната част на навеса. Над леглото висеше стих в рамка:

Отдолу някой, вероятно Халдис, бе написал следния коментар със синя химикалка: Ама че страхотия!

Скаре се усмихна леко. Установи, че шерифът е излязъл навън. Последва го и затърси наслуки из тревата. Надяваше да се получи някакво прозрение, да намери някоя улика, пропусната от криминалистите: угарка от цигара, кибритена клечка, каквото и да е. Под кухненския прозорец в ламперията зееше дупка. Явно някой се бе опитал да я заличи, но не съвсем успешно.

— Остана от деня на смъртта на Турвал — посочи я Гурвин. — Тогава Халдис била в кухнята. Турвал карал трактора. Тя му махнала с ръка в знак, че яденето е готово. Забелязала колко бързо кара, доста необичайно за него, сякаш искал да си припомни младините, да се поизфука. Тракторът тракал като бесен. В следващата секунда се блъснал в стената. Тогава тя стояла до прозореца, вторачена в кабината на шофьора. Видяла го, паднал над волана. Починал бил мигновено.

Скаре отново се загледа над върховете на дърветата.

— Къде според вас да търсим Ерки?

Гурвин присви очи срещу слънцето.

— Сигурно се шляе наоколо. Спи на разни места. Не е ходил в апартамента си, поне не засега. Вероятно все още се подвизава в гората.

— А над стопанството има само пусти земи?

— В общи линии да. Необитавана земя с площ четиристотин и трийсет квадратни километра. От другата страна на хребета има няколко вили и останки от някогашни фински поселения. Върху някои от тях са построени планински хижи. През есента ловците ги използват за подслон. Случва се вътре да се отбият и берачи на горски плодове да си починат. Ерки е много издръжлив и е напълно безпредметно да тръгнем из гората и да търсим наслуки. Може да се крие в мазето на болницата, да пътува на автостоп из Швеция или в родната Финландия. Ерки е вечният бродяга.

— Ако е толкова особен, колкото го изкарвате вие, значи се набива на очи.

— Какво значи да се набива на очи. Той се промъква на разни места. Просто се появява някъде неочаквано, без някой да го е чул.

— Разполагаме с първокласни кучета следотърсачи — оптимистично припомни Скаре. — Знаете ли дали взема лекарства?

— Попитайте в болницата. Защо ви интересува?

— Просто се чудя какво ще стане, ако изведнъж спре да ги приема — вдигна рамене Скаре.

— Вътрешните гласове сигурно ще вземат превес.

— Всички си имаме вътрешен глас — усмихна се Скаре.

— Така е, бога ми — кимна Гурвин. — Но поне не им позволяваме да контролират всичките ни действия.

Гурвин внимателно насочи колата надолу през гората. Вдигна се облак прах.

— Където и да се появи Ерки, се случва нещастие — угрижено отбеляза той. — Майка му почина, когато беше на осем, казах ли ви?

Скаре кимна.

— Паднала по стълбите и се пребила. Ерки пое вината за смъртта й.

— Как така?

— Плашеше другите деца с тези си приказки. Хлапетата изгубваха ума и дума от страх и страняха от него. Според мен това беше неговото желание. След няколко години до църквата намериха трупа на възрастен селянин. Според официалната версия паднал от стълба, но очевидци забелязали Ерки да бяга от местопроизшествието. Вероятно разбирате защо селяните вече са си изградили мнение, независимо дали той е замесен в убийството на Халдис, или не. Ако питате мен, и аз клоня натам. Огледайте се! Наоколо е толкова пусто. Хората не идват чак дотук, ако не познават добре района. А Ерки е израснал тук и се ориентира отлично.