Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Ще получа ли някакъв отговор в скоро време?

Барабаните развалиха звученето на приятния му тенор. Разбъркаха думите и им придадоха писклива нотка. „Жалко — помисли си Ерки. — Мъжете са обсебени от всякакви други неща, но не и от гласа си. От мускулите си, от прическата си, от избора на подходящи за фигурата си дънки. От какви ли не незначителни дреболии.“ Ерки откри способността си да изведе зрял човек от равновесие без никакво усилие. Просто като мълчи. Хората не понасят да не получават отговори, да не знаят нищо за събеседника си. Ерки не обелваше дума.

До него крадецът дишаше тежко. Къдравата му коса бе подгизнала от напрежение. Той погледна в огледалото, намали скоростта и отби встрани. Не изключи двигателя. Хвърли бърз поглед към Ерки и процеди през зъби:

— Ще се съблека. Да не си посмял да хукнеш нанякъде!

Ерки нямаше никакво намерение да бяга. Притесняваше го револверът. Сякаш срещу тялото му бяха насочили остър лъч. Сега обаче крадецът остави оръжието върху арматурното табло над волана. Мъчеше се да си съблече пуловера, после панталоните, без да си сваля ръкавиците. Не му беше лесно, защото колата беше тясна. Пуфтеше, ругаеше и дърпаше панталоните, но най-сетне успя, целият облян в пот. След като се съблече, остана по дрехи, наподобяващи опит за камуфлаж. Нестор се разхили от Мазето. Под панталоните на крадеца лъснаха бермуди с плодове в крещящи цветове и палми и син потник с Доналд на гърдите. Неочаквано той се протегна над Ерки и отвори жабката. Извади чифт слънчеви очила и си ги сложи. Дегизира се перфектно. Ерки не се стърпя и го зяпна с почуда. Едрият мъж изглеждаше много странно в пъстрите шорти. Постара се да овладее гласа си:

— Не разбираш нищо, така че си затваряй устата! Не се обаждай, докато не ти задам въпрос!

Ерки и без това не бе обелил дума. Въпреки коженото яке и черния панталон той не се потеше. Мъчеше се да не мърда. Ако стои напълно неподвижно, значи е почти невидим.

— Мамка му, как гадно вониш!

Мъжът изсумтя, за да покаже отвращението си, и свали прозореца още по-надолу. Ерки се запита дали мъжът очаква реакция на избухването си, или просто бълва помия. За всеки случай продължи да мълчи. А и Нестор тананикаше хубав псалм и понеже най-после беше в добро разположение на духа, Ерки предпочете да се наслади на настроението му. Не се замисли накъде са тръгнали или какво ще се случи в бъдеще. Вложи всичките си сили в опита от този момент да се затвори в себе си, да се абстрахира от мъжа до себе си, от револвера. Но нямаше как да спре все по-бързо да отваря и затваря шепите си.

— Не можеш ли да се кротнеш малко с тези ръце! — избухна крадецът. — Изглеждаш направо луд. Мамка му, побърквам се от тези твои движения!

Ерки започна да се клати напред-назад. Оказа се невъзможно да остане невидим тук. До него бушуваше буря и нямаше изгледи скоро да утихне. Ерки се опита да се извърне, погледна през прозореца. Ушите му се измориха от барабаните. Размаха ръка, за да го накара да замълчи.

— Парите сигурно не те интересуват, а? — малко по-спокойно попита крадецът. — Не знаеш за какво служат, нали?

Ерки слушаше. Мъжът понижи глас. Внезапно прояви неочаквана адекватност. Във въпроса му пролича любопитство. Парите не те интересуват. Е, засега не, но вече имаше няколко крони във вътрешния си джоб. Значи донякъде отговорът беше хем положителен, хем отрицателен. Така ли да му каже?

— Ако питаш мен, си избягал от някоя психиатрична клиника. Не е никак лесно. Мнозина успяват да избягат и се връщат с подвита опашка. При теб как стоят нещата? И ти ли си един от тях?

И ти ли си един от тях. Въпросът почти го трогна, изпълнен със зле прикрито нетърпение да узнае кой е спътникът му. Ерки затвори очи. Градът оставаше някъде в далечината. Зли намерения или никакви. Ерки не можеше да прецени към кои да причисли този тип. „Грах, месо и сланина — помили си той, — кръв, пот и сълзи.“ Обзе го безпокойство.

Пътят започна да се изкачва нагоре. Далеч напред, на възвишение отдясно съзряха място, откъдето се откриваше красива гледка. Ерки позна мястото, ориентираше се къде се намират. Та нали години наред бе скитал по тези места. Първо трябваше да минат през тунел. Над купето се спусна неочакван мрак. Шофьорът веднага се разтревожи, сякаш се опасяваше от внезапна атака. Караше с револвер в дясната ръка. Отривисто си свали очилата, осъзна колко тъмно е и без това. Излязоха от тунела. Ерки премига с очи. Оставаше само километър до бариерата. Там нямаше отделно платно за водачи с винетка. Ще бъдат принудени или да спрат и да си платят, или да щурмуват преградата. Тя наистина беше само някаква дървена летва, боядисана в червено и бяло. Явно и шофьорът се сети за същото. Намали скоростта.