Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Така е, но има и друго — подзе предпазливо Скаре, опитвайки се да не звучи назидателно. — Митът за пациентите на психиатриите и тяхната склонност към насилие е силно преувеличен. Касае се за предразсъдъци, страх, невежество. Не позволявайте хорските нагласи да замъглят трезвата ви преценка, защото сте ангажиран в разследването. Освен това познавате и Ерки, и Халдис. Ако вестниците се сдобият с подобни изявления за Ерки, ще го изкарат чудовище.

— Точно тук е мъчнотията — погледна го Гурвин. — Той винаги се движи сам, страни от хората и почти не общува. Ние всъщност не знаем що за човек е. Какъв е.

— Болен.

— Така казват — поклати глава Гурвин, — но на мен не ми е ясно как чужди гласове са в състояние да превземат нечия глава и да накарат човека да прави неща, които после не помни.

— Не сме сигурни дали той го е извършил.

— Разполагаме с пръстови отпечатъци и следи от стъпки. Дори и за секунди да забравя какво е направил, няма как да се измъкне от веществените доказателства. Този път сме се сдобили със сериозен материал.

— Май много ви се иска да го тикнете зад решетките? — съвсем невинно попита Скаре.

Гурвин изобщо не прозря намека.

— Би било чудесно. Всички посрещнахме прибирането му в клиниката по параграф пет с облекчение. Най-сетне знаехме къде е той. А сега обикаля някъде навън и си говори сам. Бог да ми е на помощ, но децата ми ще се прибират рано всяка вечер, докато този човек е на свобода.

— Ерки вероятно е по-изплашен и от децата ви — тихо отбеляза Скаре.

Гурвин стисна устни и натисна педала за газта.

— Вие не сте оттук. Не го познавате.

— Така е — усмихна се Скаре, — но вие успяхте да ме заинтригувате, признавам.

— Радвам се, че сте благословен с несломима вяра в хората, но не забравяйте: Халдис е мъртва. Някой е извършил убийство. Качил се е при нея, вдигнал е мотиката и я е забил право в окото й. Независимо дали е Ерки, или някой друг, аз се ужасявам при мисълта, че този човек има право на защита за деяние, което по никакъв начин не може да се оправдае.

— Никой не оправдава деянието, а човека зад него — поправи го Скаре. — А и не знаем защо е била убита Халдис. Нещо против да запаля?

Гурвин поклати глава и затърси цигарите си.

— Какъв е шефът ви? Кажете ми нещо за него.

Скаре се усмихна — несъзнателна реакция при споменаването на името Конрад Сейер.

— Строг, побелял; малко авторитарен; затворен в себе си; съвестен; остър като бръснач; старателен, търпелив, благонадежден и издръжлив; проявява слабост към малки деца и старици.

— А не към зрелите жени?

— Вдовец е. — Скаре погледна през прозореца. — Всъщност единственият обет, който е дал на съпругата си, е да й бъде верен, докато смъртта ги раздели, но той си мисли, че става въпрос за неговата смърт.

Сейер се вторачи съсредоточено в сивия екран.

Проследи банката, гишетата, прозорците към площада, където светлината падаше косо и замъгляваше картината. Камерите бяха запечатали обира от началото до края, но записът беше лош. Представляваше трудност да идентифицират когото и да било. Не успяха да засекат автомобила на крадеца. Вече сигурно отдавна бе офейкал от града. Поставиха полицейска охрана на всички пътища, извеждащи от града, но така и не се появи търсената малка, бяла кола. Вероятно престъпникът отдавна я е паркирал някъде или е минал пред някой мост и продължил на юг, като се е смесил с движещите се из центъра автомобили. Вътрешно Сейер очакваше похитителят да е пуснал жертвата си, но нямаше как да е сигурен. Облегна се на стола и протегна дългите си крака. Разхлаби вратовръзката и запретна ръкави. Ризата му се беше поизмачкала. Разпитаха поред касиерката, управителя на банковия клон и редица свидетели, намирали се пред банката, когато крадецът се бе втурнал да бяга. Самият Сейер написа какво е видял. Преобърна мозъка си, за да си припомни всички възможни подробности. Художникът в полицията го изслуша и разбра. Направи отлична рисунка. Дори Сейер сам прецени резултата като поразително приличащ на крадеца. Или поне в началото. После го загризаха съмнения. Поизправи се на стола, защото някой почука на вратата. Влязоха Скаре и Гурвин. Шерифът погледна Сейер с интерес.

— Разбрах, че се е появил случай с отвлечен човек.

Гурвин подържа смутено слънчевите очила с ръцете си и се настани на свободен стол. Смениха ролите. Сега Гурвин беше нащрек, застанал срещу важните клечки, снабдени с всякакво оборудване.

— От часове гледам този отчайващ запис — мрачно сподели Сейер. — Качеството е ужасно.