Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Способен ли е да пребие човек до смърт?

— Не е с всичкия си.

— Опишете ми го. Кой е той всъщност?

— Млад мъж, ваш връстник. Роден е във Валтимо, Финландия. Израснал е с родителите си и по-малката си сестра. Винаги е бил различен. Не знам каква диагноза са му поставили, но е напълно непредсказуем. В такова състояние е от години.

— Опасен ли е?

— Няма как да сме сигурни. За него се разказват много истории, но не допускам всички да са истина. Превърнал се е почти в легендарна фигура, с която плашим децата, за да ги накараме да се приберат вечер. И аз не правя изключение като родител.

— Но той е бил принудително прибран в клиника. Това означава ли, че го смятат за опасен?

— Вероятно представлява заплаха преди всичко за себе си. Всеки път когато в селото се случи инцидент, набеждават Ерки. Открай време е било така, още от детството му. Ако не го обвинят директно, сякаш той самият поема отговорността. Не знам какво иска да постигне с това си поведение. А, и много често си говори сам.

— Значи е психотичен?

— Да, готов съм да се обзаложа. Ситуацията, в която Ерки се появява близо до двора на Халдис в деня на убийството й, не е изключение. И преди са се случвали подобни неща, но никога не сме успявали да го уличим в престъпление. Той витае като зла прокоба, като черната птица в приказките, предвещаваща смърт. Простете, че не говоря само по същество — въздъхна Гурвин, — но се опитвам да ви опиша Ерки, както биха го направили тукашните хора.

— Откога е психично болен?

Скаре изтръска пепелта от цигарата си в чашата за кафе на шерифа.

— Не знам с точност, но май винаги си е бил такъв, различен от останалите, особняк, странящ от хората. Никога не е имал приятели. Според мен не иска да има. На осем години изгуби майка си и май тогава започнаха всички проблеми. След смъртта й бащата заведе Ерки и сестра му в Щатите, в Ню Йорк. Останаха там седем години. Говори се, че Ерки ходел да чиракува при някакъв тамошен факир.

— Факир? — усмихна се Скаре. — Искате да кажете магьосник?

— Не знам точно какъв е бил. Май по-скоро вълшебник. Когато се прибраха в Норвегия, плъзнаха слухове, че Ерки може да предизвиква събитията. Нали се сещате, със силата на волята си.

— Мили боже — поклати скептично глава Скаре.

— Смейте се, колкото си искате, но аз познавам хора, много по-здраво стъпили на земята и от двама ни, които ще ви разкажат какви ли не странни неща за Ерки Юрма. Турвал Хурн, например, е споделял, че кучето му ръмжало с изтеглени назад уши, когато усетело близостта на Ерки. В повечето случаи дори започвало да се държи така известно време преди появата на Ерки, все едно усещало миризмата му от разстояние. По принцип той вони, винаги е много мръсен. Разказват се истории за побягнали, подплашени коне, чийто път е пресякъл; за внезапно спрели часовници; за гръмнали електрически крушки; за затръшващи се врати. Той прилича на неочакван порив на вятъра, който вдига вихрушка от опадалите по земята листа. А и има особен поглед, сякаш идва от друго, по-висше измерение. Извинете ме — изведнъж се сепна Гурвин. — Не се изказвам особено ласкаво за него, но няма как да намеря смекчаващи поведението му обстоятелства. Както и да погледнем нещата, той е противен и отблъскващ.

— Не можем да приемем, че е убиец само защото е ловък магьосник, има нюх към ефектите или страда от някаква болест — замислено отбеляза Скаре. — Ще се свържем с болницата и ще поговорим с лекуващия лекар. Сигурно ще ни каже някои неща. При всички положения трябва да го открием, за да изясним какво е правил до стопанството. Отпечатъците по мотиката са лоши, така ли?

— Освен отпечатъците на Халдис има два съвсем незначителни. Това ми се струва странно. Дръжката на мотиката е от фибростъкло и нейните отпечатъци са невероятно ясни. Няма как убиецът да е избърсал своите, защото така би изличил и нейните. Намерихме обаче много отпечатъци в къщата, няколко следи от стъпки в локвата, кръв на стълбите, няколко в коридора и няколко в кухнята. Възможно е да са от подметки на маратонки. Грайферите се виждат ясно. Това би трябвало да ни помогне. Криминалистите ще изготвят черно-бели скици на обувките. Убийството всъщност е станало в коридора. Халдис се е намирала с гръб към стълбите, убиецът я е нападнал от къщата. Вероятно мотиката първо е била у нея, а той я е отскубнал от ръцете й. Да, но тогава не разбирам защо по мотиката няма негови отпечатъци. Освен това не ми стана ясно защо я е убил. Ако е взел парите, е можел просто да избяга с тях. Тя не би го настигнала. Но има и друго. Халдис беше костелив орех. Обзалагам се, че е застанала на вратата и му е препречила пътя. Направо я виждам пред очите си — тихо промърмори той. — Бясната Халдис, която кипи от справедливо негодувание.