Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Май остана само да определим за коя партия гласува.

— Ти как мислиш? — разхили се художникът.

— Съмнявам се дали въобще гласува.

— Какво видя от заложничката?

— Кажи-речи нищо. Стоеше с гръб към мен. Попитай касиерката — замислено отвърна Сейер. — Да се надяваме, че не е твърде чувствителна.

Гурвин очакваше старши инспектора, но заради въоръжен грабеж в центъра рано сутринта изпратиха само един полицай, за да вземе доклада по случая.

С русите си къдрици и изящни черти на лицето Якоб Скаре напомняше на недорасло момче от училищен хор. Униформата му отиваше изключително много, стоеше на елегантното му тяло като шита по мярка. Самият Гурвин така и не успя да свикне с тази дреха. Може би тя не подхождаше на фигурата му. Така или иначе, униформата не се спогоди с тялото му.

Самодоволното изражение на младия мъж предизвика неприятно усещане у Гурвин. Неволно се размисли за собствения си живот. Имаше навика да го прави от време на време, но обичаше сам да решава кога.

Първоначалният ужас от убийството на Халдис Хурн се бе поуталожил. Гурвин стана обект на внимание, каквото не бе получавал от дълго време. Пред себе си нямаше как да не признае, че това му харесва. Но той познаваше Халдис. Внезапно се сети какво повтаряше често тя, когато като малки той и другарите му заставаха пред вратата й, за да си изпросят нещо.

Прекалено много сте се навъдили! Когато аз бях млада, оцеляваха само най-коравите сополанковци!

— Как мислите — подзе предпазливо Гурвин, след като забеляза подаващия се от джоба на Скаре пакет цигари, — дали да се осмелим да нарушим забраната за пушене?

Скаре кимна и извади пакета от джоба си.

— Израснах с Халдис и Турвал — започна разказа си Гурвин и си дръпна от цигарата. — Разрешаваха ни да берем ревен и малини зад навеса им. А и тя не беше кой знае колко стара. На седемдесет и шест, това си е направо нищо. Намираше се в добра форма. И Турвал беше здравеняк, но почина от инфаркт преди седем години.

— Значи е живеела сама? — Скаре издуха дима нагоре към тавана.

— Нямаха деца. Тя нямаше други роднини, освен по-малката си сестра. Тя живее в Хамерфест.

— Подготвили сте доклад по случая. Мога ли да го видя?

Гурвин извади от чекмеджето на бюрото си найлонов джоб и го подаде на Скаре. Младият полицай го изчете най-съвестно.

— „До момента не е известно дали нещо е взето от жилището й.“ Претърсихте ли чекмеджетата и шкафовете в дома на Халдис Хурн?

— Всъщност знаете ли, Халдис имаше много сребърни прибори. Всичко си беше на мястото, в долап във всекидневната. В спалнята намерихме непокътнати малкото й бижута.

— А пари в брой?

— Не знаем дали изобщо е държала вкъщи пари в брой.

— Но намерихте ли дамската й чанта?

— Да, закачена на кука в спалнята.

— А портмонето й?

— Вярно, не намерихме портмоне.

— Някои крадци вземат само пари в брой — отбеляза Скаре. — Например тип, който би се сблъскал с трудности при продажбата на ценности, защото няма връзки в престъпните среди. Едва ли целта му е била да я убива. Вероятно го е изненадала. Може би се е промъкнал в кухнята зад гърба й, докато е била в двора.

— А после внезапно се е появила на вратата, това ли имате предвид?

— Да, примерно. Трябва да разберем дали са откраднати пари в брой. Сама ли се грижеше за покупките?

— Случваше се, макар и рядко, да ходи до града с такси. Веднъж в седмицата търговец й носеше хранителни продукти.

— Значи той е доставял продукти, а тя му е плащала в брой? Или ги е вписвала на сметката си?

— Нямам представа.

— Обадете му се — помоли го Скаре. — Вероятно знае къде си е държала парите. Ако му е имала доверие.

— Според мен е благонадежден човек — увери го Гурвин и взе слушалката. Свърза се с търговеца и известно време разговаря полугласно с него. — Криела портмонето си в метална кутия за хляб върху кухненския плот. За ваше сведение при огледа повдигнах капака на кутията. Вътре намерих половин хляб, но не и портмоне. Търговецът ми описа портмонето: червено, кожено, с шарка. Имитация на крокодилска кожа, с месингова закопчалка.

Скаре отново зачете доклада.

— Близо до стопанството на Халдис е забелязано лице на име Ерки Юрма. Разкажете ми що за човек е той. Благонадеждно ли е момчето, което го е видяло?

— По въпроса може да се поспори — усмихна се Гурвин при спомена за Каник. — Но ако казва истината, се открива главозамайваща версия. Вкараха Ерки принудително в психиатричната клиника „Пътеводителя“ и той е избягал оттам преди няколко дена. С други думи, не е никак за подценяване възможността да се е върнал и да се скита из гората.