Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

Спази обещанието си. Взе парите.

Ерки крачеше бодро, а крадецът се задъхваше подире му. Беше му горещо, пък и сакът му тежеше. Вътре носеше портативно радио, бутилка уиски, за да отбележи успеха, кутия с муниции и парите от плячката.

— Понамали темпото, де, никой не ни гони.

Но Ерки продължаваше да върви със същата скорост. Чуваше как спътникът му се мъчи да не изостава. Дишането му се ускори само след няколкостотин метра, наклонът беше стръмен, а и теренът ставаше все по-непроходим.

— Ей, ти! Тук аз съм шефът!

Три барабана думкаха с пълна липса на ритмичност. Ерки чу как Нестор изригна огромно количество слюнка. Такъв беше коментарът му на твърдението. Продължи да върви, не намали темпото. Ерки можеше да се движи само с една скорост. Или вървеше бързо, или си почиваше в легнало положение. Все пак понамали скоростта, защото вървяха под наклон към билото. От върха се надяваха да видят дали полицията още пази главния път. Ерки размяташе слабото си тяло наляво-надясно. Спътникът му се придвижваше на тласъци. Тялото му беше по-мускулесто, но му липсваше издръжливостта на Ерки. Постепенно обаче и крадецът влезе в ритъм. Мускулите му се стоплиха, а и носеше пълен сак с пари. Настроението му се повиши и той реши да сподели радостта си с ненормалника. Изкашля се високо.

— Как се казваш? — извика той.

Гласът му прозвуча почти дружелюбно. Въпросът отзвуча с вяло шляпване, сякаш кожата на барабана се отпусна. Ерки мълчеше, без да спира да върви. Това беше напълно безобиден опит за разговор, но човек никога не знае. Нестор стоеше клекнал в полумрака и го гледаше втренчено. Огънят в очите му блестеше с нисък, синкав пламък.

— Е, поне това ми кажи! — подхвърли мъжът зад гърба му и изсумтя обидено. — Ако в скоро време не ми отговориш, наистина ще те помисля за ням или нещо подобно. Да не би да си чужденец? Не ми приличаш на тукашен. Може да си татарин или циганин. Все едно. Отвори си устата, дяволите да те вземат!

Ерки сви наляво, защото на пътеката пред него лежеше съборена огромна трепетлика. Нагази в треволяка, отмествайки клоните и шубраците с тънките си ръце. Крадецът зад него се измъчи повече, защото с една ръка носеше сака, а с другата държеше револвера. Нито за миг не му хрумна да промуши ръце в дръжките и да носи сака като раница. Отново излязоха на пътечката. Горе просветляваше.

— Ти си ужасно стиснат, но един от нас все трябва да бъде щедър.

Ерки чу как крадецът спря зад него.

— Казвам се Морган.

Ерки се ослуша. Мъжът произнесе името с отчетливи съгласни, като че ли отдавна си бе мечтал за него. При всички положения не се казваше така. Нестор се разсмя, та чак се чу бълбукане, сякаш грижлив домакин наливаше с благоговение от бутилка скъпо вино. Хората могат да говорят каквото си искат за Нестор, но той със сигурност притежаваше стил. Ерки продължи невъзмутимо напред и чу как крадецът, изпитващ силното желание да се казва Морган, извика след него:

— Ще си починем. Нямаме бърза работа!

Ерки продължи.

— Спри или ще стрелям!

Просто върви нататък. Няма да стреля.

Ерки се обърна. Морган погледна лицето му, напомнящо парче изсечен гранит. Ерки не се усмихваше, не трепереше, по лицето му бе изписано безжизнено изражение, дори не премигваше с очи. Крадецът усети как го обзема неприятно чувство. Кой, по дяволите, е този ням, твърд като камък странник, който върви като робот?

— Спри там горе, до малкото възвишение. Ще си отдъхнем малко.

Прави каквото ти казва. Болест, смърт и нищета.

Нестор му го прошепна през тънките си устни. Ерки се подчини. Насочи се към сивото възвишение на двайсет-трийсет метра от тях.

Морган беше капнал от умора. Оръжието не му осигури пълна власт над заложника. Имаше нужда да избълва малко змии и гущери.

— Извинявай, че ти го казвам, но вървиш като вещица, дяволите да ме вземат!

Ерки замръзна на място. В главата му се избистри мисъл.

Не дразни крокодила, преди да си преплувал реката.

Сейер изгледа Гурвин като парализиран.

— Бихте ли повторили последното?

— Разбира се, но ме чухте съвсем правилно.

— Според вас заложникът и избягалият пациент от психиатричната клиника, издирван във връзка с убийството на Халдис Хурн, са едно и също лице?

— Убеден съм — разпери ръце Гурвин. — Крадецът на банката доста се е изненадал.

Сейер направо не беше на себе си и дори погледна през прозореца, за да се увери, че всичко това е реално. Не беше за вярване в каква ситуация бяха изпаднали. Той погледна Гурвин.