Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Ерки ориентира ли се в района?

— Отлично. Винаги е скитал по тукашните пътища.

Случва се и да се вози на автостоп, но не са много онези, дето се осмеляват да го качат. Обича да пътува с автобус или влак. Насам-натам, постоянно иска да е в движение.

Спи, където свари: на някоя пейка в парка, в гората, на автобусната спирка.

— Никакви приятели ли няма?

— Не иска да се сприятелява.

— Лично ли го попитахте? — рязко възкликна Сейер.

— Хората не го разпитват. Просто стоят настрана — простичко обясни Гурвин.

Сейер се замисли. Слънцето блестеше в късо подстриганата му коса. Неговият вид предизвика у Гурвин асоциация за древногръцките аскети. Липсваше само прословутият лавров венец на главата. Дълго време по лицето на Сейер се запази разсеяно изражение, докато той дискретно се почесваше по лакътя.

— Досега бях останал с впечатлението, че в „Пътеводителя“ живеят само възрастни хора — най-сетне проговори той.

— Преди беше така — кимна Гурвин. — Сега има психиатрично отделение за младежи с четирийсет пациенти, разделени на четири стационара, един от които е под специална защита. Или затворен, както го наричаме ние. Популярното му име сред обитателите му е Предпазителя. Ходил съм там веднъж с едно момче от детско-юношеския дом.

— Трябва да разбера кой е бил лекуващият лекар на Ерки и да си поговоря с него. Защо е толкова трудно да се определи дали Ерки е опасен, или не?

— Носят се много слухове — поясни Гурвин. — Набеждават го за всички престъпления. Аз поне не знам да е бил замесен в някакво криминално деяние, като изключим, че се промъква без билет във влака и отмъква разни дреболии от магазините. Вече не съм толкова сигурен.

— Какво краде от магазините?

— Шоколад.

— И не поддържа контакти със семейството си?

— Ерки не иска да ги вижда. Те няма как да му помогнат. Бащата се е отказал от сина си, защото смята положението за безнадеждно. Не бива да го осъждате. Ерки чисто и просто е непоправим случай.

— Добре че лекарят му не ви чува в момента — тихо отбеляза Сейер.

— Може и да греша, но той е болен почти откакто се е родил или, по-точно, откакто почина майка му преди шестнайсет години. Това не е съвсем без значение.

Сейер се изправи и бутна навътре стола.

— Елате да си вземем по чаша кафе и да ми разкажете всичко, което знаете.

Каник се бе възкачил върху леглото като величествен Буда. Слушателите му, насядали в полукръг на пода, се удивиха на способността му действително да кръстоса крака в седнало положение въпреки килограмите си. Първо никой не се върза на приказките му. А и как да повярва човек, че Каник е намерил труп в гората? Че и със забита в окото мотика? Поне той представи така нещата. Със забита в окото мотика. Особено трудно го преживя Карстен, най-големият от момчетата, защото бе установил монопол върху истината. Каник още виждаше пред очите си неговото изражение, когато Маргюн потвърди разказа му. Това се превърна в една от големите му победи. Сега всички искаха да чуят историята от устата на Каник с всички подробности. Момчетата, прекарали достатъчно време в детско-юношеския дом, знаеха, че всичко на този свят се заплаща. Затова наредиха върху леглото пред Каник подаръци: шоколад, пакетче розови дъвки „Хуба Буба“, опаковка чипс със сол и черен пипер и кутия бонбони с аромат на мока. Освен това купиха десет цигари и еднократна запалка. Всички хлапета очакваха историята с блеснали очи. На Каник му беше пределно ясно, че няма да се оставят да ги залъже със сухи, безпристрастни факти. Те искаха да се лее кръв. Нито повече, нито по-малко. А и познаваха Халдис. Тук не ставаше дума за съобщение във вестника, а за жив човек. Е, поне преди убийството тя беше жива.

На Каник му бяха забранили да разказва подробно какво е видял.

Маргюн не искаше подобни истории да разбунят духовете в дома. И без това хлапетата много често се заяждаха едно с друго и малобройният персонал едва успяваше да озапти тези събрани от кол и въже момчета.

Каник стисна тъмните си сини очи. Реши да започне със Симон и да завърши с Карстен. Симон, едва осемгодишен, напомняше на полуразтопен шоколадов мус — сладък, тъмен и мек.

— Бях излязъл с лъка — подхвана Каник и прикова очи в Симон. — Тъкмо обстрелях тлъста врана с втората си стрела. Нося два върха за стрели в тайна преграда на куфара ми. Поръчах си ги от Дания. Не казвайте никому. В Норвегия са незаконни — важно отбеляза той.

Лицето на Карстен се изкриви в болезнена гримаса. Единствено той съумяваше да постигне такава мимика.