Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

След като го подмина, мъжът отново се долепи до стените и тръгна още по-бързо. Сейер го проследи с присвити очи. Усети как настръхна, когато видя, че мъжът влиза в банката. Сигурно минаха трийсетина секунди, откакто Сейер чу щракването на бравата. Инспекторът си представи обстановката в банковия клон. Познаваше я, защото именно там си бе открил сметка за заплатата. Клиентите първо влизат през стъклена врата, после минават през тесен проход, завиващ наляво. Самият клон не се вижда от пешеходната зона. Гишетата се намират в дъното вляво, рафтовете с платежни нареждания и формуляри са до изхода, а вдясно има кът за сядане с места за четирима-петима души. При голям наплив на клиенти зад гишетата могат да работят най-много петима служители. В този момент там вероятно се намира само един човек, защото е много рано. След като приключат с банката, клиентите обикновено излизат и през друг изход към площада. Това разположение улеснява потенциални крадци. Лесно е да паркират превозно средство на площада, да оставят контактния ключ в готовност, да заобиколят жилищния блок, да влязат през стъклената врата, да ограбят банката, а после да изчезнат за секунди. Няма начин как да паркираш превозно средство в пешеходната зона, без да предизвикаш реакция. Банката обаче разполагаше с четири паркоместа пред входа на площада. Сейер все още се взираше след съмнителния тип. Някак си не можеше да се успокои. Повдигна обезсърчено рамене и се върна с решителни крачки. Няма нужда да разказва никому за това. Отвори вратата, спусна се по тесния проход и се озова до гишетата. Всъщност в банката вече имаше двама клиенти: мъжът със сака и младо момиче. Служителката тъкмо си слагаше очила и се навеждаше над клавиатурата. Мъжът със сака стоеше гърбом към Сейер. Попълваше формуляр. Не вдигна очи да провери кой е новодошлият. Очевидно бързаше.

Сейер се огледа объркано. Реши да се престори, че и той е дошъл по работа, и решително грабна от поставката на стената брошура за допълнително пенсионно осигуряване. После излезе от банката. „Всичко си има граници“ — строго си рече той. Освен това закъсняваше с няколко минути, а нямаше навика да пристига на работното си място в последния момент. Отново тръгна по пешеходната зона и забърза към Областния съд. Мина покрай разпродажбата на златаря, цветарския магазин на Брунер и „Пини Пино“, където Елисе често си купуваше дрехи. Оттам си бе взела и червената рокля. След малко мерна покрива на Областния съд. Тъкмо стъпи с единия крак на улицата, когато далеч, но все пак ясно отекна изстрел. Някой започна да пищи.

Повечето минувачи се спряха. Само неколцина вдигнаха рамене и продължиха да вървят, като хвърляха бързи погледи през рамо. Част от хората се долепиха до стените на сградите от отсрещната страна на банката. Майка прегърна закрилнически детето си. Старец, вероятно с увреден слух, се огледа учудено и се замисли защо всички се заковаха на място. Вторачи се със зяпнала уста след Сейер, който тичаше с всички сили към банката, стиснал здраво куфарчето си. Сейер беше в добра форма, но куфарчето му пречеше и му придаваше тромав вид. От банката с тежки крачки излезе жена. Облегна се върху стената и зарови лице в ръцете си. Той разпозна касиерката. Жената се свлече и седна на асфалта.

— Полицай съм — задъхано обясни той. — Какво се случи? Има ли ранени?

— Полиция? — удивено го погледна тя. — Той ме ограби — едва промълви тя. — Ограби ме и избяга към площада. Вече изчезна с бял автомобил.

Сейер се изуми, когато чу продължението:

— Взе едно момиче със себе си.

— Какво?

— Взе я със себе си. Излязоха от банката и се качиха в колата.

— Взел е заложник?

— Напъха револвера в ухото й!

Сейер се вторачи към площада. От фонтана пръскаше вода, а гугутките си хапваха трохички от земята в пълно разбирателство. Нямаше защо да ги тревожи обирът в банката. Сейер остави касиерката и се насочи към двама младежи, увлечени в разгорещена дискусия. Стояха до фонтана и виждаха добре както банката, така и главната улица.

— Някъде тръгна крадецът?

Двамата младежи мълчаливо го измериха с очи.

— От полицията съм — додаде той и остави куфарчето на земята.

— Беше страшно бърз! — възкликна единият свидетел, слаб като пръчка, с коса в два цвята и слънчеви очила на главата. Косата му беше черна, но в средата имаше изрусен кичур.

Обърна се и посочи главната улица, губеща се между пожарната и ресторант „Диамант“.

— Буташе момиче пред себе си. Накара я да се качи в колата.