Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

Повечето полицаи си имаха ясно определени задачи. Така я караха ден след ден, опитвайки се с всички сили да се съсредоточат върху работата. Но знаеха, че в някой лош ден отново ще им се наложи да преживеят травмиращата гледка. Малцината, които нямаха достъп до местопроизшествието и бяха принудени да чакат, обръщаха гръб на стълбите и си палеха цигара. После грижливо напъхваха фаса в кутията. Внимавай къде стъпваш и какво пипаш. Не мърдай много-много, направи място на фотографа. Това е поредният случай, ще се появяват още хора, а и ти не я познаваш. Скръбта е за близките й. Надявай се участта им да те подмине.

Гурвин пушеше до кладенеца. Откакто пристигнаха автомобилите, палеше цигара от цигара, но сега се обърна и погледна мъжете. Чу гласовете им: тихи, приглушени, угрижени. В тях се долавяше уважение към Халдис. Сигурно и тя както повечето възрастни хора, наближаващи осемдесетте и края на живота си, е имала някакви представи как ще изглежда в смъртта си: в открит ковчег, в красива рокля, със скръстени ръце, с малко руж по бузите, поставен от старателен гримьор, чиято задача е да й придаде възможно най-хубав вид за срещата й със Спасителя. Очакванията на Халдис не се оправдаха. Със сигурност не изглеждаше красива. Половината й глава беше обезобразена. Никой гримьор на света не би съумял да я поправи. Гурвин си запали поредната цигара. Улови се как оглежда дърветата, сякаш очаква Ерки все още да наблюдава полицаите с пламтящи очи. Защо? , запита се Гурвин. С какво една възрастна жена като Халдис му се е сторила опасна или той просто възприема абсолютно всички хора, изпречили се на пътя му, като врагове? С кое свое действие или дума тя е отприщила такъв страх у него, та е решил да й отнеме живота? Гурвин имаше самочувствието на човек, способен да проумее мотивите за повечето престъпления, ако се постарае да се постави на мястото на извършителя. Разбираше шестнайсетгодишните момчета, които се шляят по улиците през нощта в търсене на тръпка. Крадат коли и карат бясно из града, поделили си бутилка алкохол. Опиянява ги скоростта, усещането, че някой ги преследва, че най-после са обект на нечие внимание. Гурвин разбираше и защо мъжете изнасилват: от гняв и безсилие пред нежния пол. Жените винаги, на всяка цена, се стараят да бъдат тайнствени, а мъжът е длъжен да ги разгадае много щателно, за да получи достъп до тях. Макар и с много усилия, проумяваше и причината мъжете да бият жените си. Подобно убийство обаче надхвърляше възможностите му. Как нещо покълва и избуява у човека, разпространява се бавно по жилите му, подобно на отрова. Изличава всички нормални задръжки и превръща хората в диви зверове. После не помнят нищо. Възприемат убийството като кошмар и то никога не представлява реално събитие дори и ако, изненадващо за околните, престъпниците оздравеят, започнат да възприемат реалността като нормални хора и им обяснят каква жестокост са проявили, когато са били под влиянието на болестта.

Гурвин хвърли поглед към непроницаемото лице на старши инспектора. Сейер прокарваше от време на време ръка през косата си, сякаш за да задържи всичко на мястото му. През няколко минути даваше нареждания или задаваше въпроси. Съвсем естествено вдъхваше респект заради внушително дълбокия си глас и близо двуметровия си ръст. Гурвин вдигна очи точно в мига, когато тялото на Халдис изчезна в гумирания чувал. Къщата остана като разчекната, с отворени прозорци и врати. Навярно ще я продадат на някой глупак от града, мечтаещ за малко стопанство в гората. Вероятно тук за първи път ще се чуе детска глъчка, а родителите ще сложат люлки и пясъчник. Хлапетата ще пръснат по тревата пъстри пластмасови играчки. Ще се появят младежи със скандално оскъдно облекло, които Халдис едва ли би искала да види. Така е по-добре. Но въпреки усилията да мисли позитивно, нещо отвътре го гризеше и не му даваше мира.

На пети юли върлуваше същата жега.

Неочакван импулс споходи старши инспектор Конрад Сейер. Промени посоката, реши да се отбие в бара на Парк Хотел. По принцип не ходеше по такива заведения. Като се замисли, се оказа, че не е ходил на бар още отпреди смъртта на Елисе. Сега решението да посети такова заведение му се стори умно. Вътре цареше уютна тъмнина и беше значително по-прохладно отколкото навън по улиците. Дебелите килими поглъщаха стъпките му, а полутъмното помещение му позволяваше да си отвори очите напълно.

В заведението нямаше почти никого. До бара седеше жена без компания. Виждаше я ясно, защото беше сама, а и облечена във фрапираща червена рокля. Сейер огледа профила й. Тя търсеше нещо в чантата си. Роклята изглеждаше красива, мека, плътно прилепнала по тялото й, червена като мак. Русите й коси падаха тежко над ушите. Неочаквано тя вдигна очи и се усмихна. Хвана го неподготвен. В отговор той й кимна. У нея откриваше нещо странно познато. Жената приличаше на една млада полицайка от Камарата, чието име така и не запомни. Пред нея на бар плота нямаше питие. Явно още не бе успяла да поръча. Сигурно ровеше в чантата за пари.