Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

По пешеходната зона се точеше върволица от лятно облечени хора. Беше петък. Предстоеше дълъг уикенд и по всички лица бе изписана мечта как ще прекарат свободното време. Самият Сейер нямаше планове. Щеше да си вземе отпуск чак в средата на август, а и през юли цареше спокойствие. Ако жегата не извади хората от релси. Мъчеше ги вече трета седмица, а днес още в осем и тринайсет термометърът на покрива на универсалния магазин показваше двайсет и шест градуса.

Тъй като Областният съд се намираше в периферията на центъра, Сейер се чувстваше като вещицата от онази норвежка народна приказка, дето все плувала срещу течението. Налагаше му се непрекъснато да лавира, за да избягва сблъсъка с идващите насреща му хора по гъмжащата от народ улица. Сякаш всички се бяха втурнали в обратната посока, към офисите и магазините, разположени в кръг около големия площад. Вдигна очи към безоблачното небе. Очите му потънаха в лазура. Зад тънкия слой светлина се намираше необятен студен мрак. Откъде пък се сети за това точно сега?

Сейер оглеждаше бегло лицата в навалицата. За десетки от секундата срещаше погледите на минувачите едно след друго. Те правеха същото. Поглеждаха го бързо и свеждаха очи. Виждаха висок, жилав и прошарен мъж с дълги крака. Ако някой ги попиташе за професията му, щяха да го опишат като човек с висок пост, облечен спретнато, но консервативно: панталони с цвят на маджун, синьо-сива риза, тясна, тъмносиня вратовръзка, а върху нея само отблизо се забелязваше малка, избродирана черешка.

Носеше черно куфарче за документи с месингова закопчалка. На капака бяха гравирани инициалите му. Сивите му обувки бяха излъскани до блясък. Очите му — изненадващо черни изпод посребрената му коса — гледаха изпитателно. Но повечето факти за личността му оставаха невидими. Сейер беше роден и израснал в прекрасната Дания. Раждането му донесе и на него, и на майка му големи мъки. И днес, петдесет години след появата му на бял свят, имаше малка вдлъбнатина над челото си, останала от форцепса. Случваше се често да се почеше там като порив на неясен спомен. Минувачите по улицата нямаше и как да знаят, че под изгладената му риза се крият петна с олющена кожа. Сейер страдаше от псориазис и от пристъпи на тревожност. Дълбоко в душата си таеше болезнено кътче. Не успя да надживее скръбта от загубата на Елисе. Болката се разрастваше непрекъснато, а после се превърна в черна дупка, която от време на време го поглъщаше.

Върволицата от хора отново изникна пред очите му. Сред всички минувачи, облечени в леки, светли летни дрехи, се отличаваше двайсет и няколко годишен мъж, който се задаваше от долния край на улицата и вървеше плътно до стените на сградите с бързи крачки. Въпреки жегата беше дебело облечен, в тъмни панталони и черен пуловер. Носеше кожени обувки с връзки, а около врата си, въпреки високите температури, бе увил черен шал с ластична плетка. Не поради дрехите обаче той се отличаваше толкова ярко от множеството по оживената улица, а фактът, че изобщо не вдигаше очи от земята. Решителната му, забързана походка и забитият му в асфалта поглед караха хората да се отдръпват и да му направят място да мине. Сейер забеляза този субект, когато между двамата останаха петнайсет-двайсет метра. Мъжът се приближаваше доста бързо. Трескавата походка и изпълнената му със стаен гняв стойка отключиха спомен в съзнанието на старши инспектора. Шалът беше голям, увит няколко пъти около врата му. Самият Сейер току-що бе подминал банка „Фокус“ и чул щракване на електрическа брава: банката бе вече отворена. Шалът вероятно представляваше качулка с два отвора за очите, която мъжът можеше да вдигне над лицето си с едно движение. Носеше и сак през рамо. Нещо повече: сакът беше разкопчан и мъжът бе мушнал вътре дясната си ръка. Лявата държеше в джоба си. Ако носеше ръкавици, никой нямаше как да го забележи.

Сейер продължи пътя си. След секунди мъжът щеше да е само на няколко метра от него. Внезапно го осени идеята да тръгне плътно до стените на сградите също като подозрителния тип, със забит в земята поглед. Реши да продължи в същия дух, за да узнае дали другият ще се отдръпне, или ще се сблъскат. Въображението му рисуваше забавна ситуация. Започна да се чуди дали това не е симптом на професионална деформация. Нещо в този мъж го обезпокои. Сейер ускори крачка и по-скоро усети, отколкото видя как тъмната фигура се изправи пред него. Очакванията му се потвърдиха: не се сблъскаха. Другият изведнъж направи крачка встрани и мина покрай него. Следователно не е изцяло погълнат от своите размишления. Наблюдава минувачите. Вероятно върви с наведена глава, за да не го забележи никой. На Сейер обаче нищо не му убягна. Запомни широкото му, пълно лице с обла брадичка и руса, къдрава коса; правилните му вежди; късия широк нос.